Насред спокойното изложение, предавано от машината с равен тон, хуманоидът внезапно изскочи от мрака, където седеше до този момент. Пред очите на Равна се мярна челюст с остри като бръснач венци. Той рязко метна стъкленицата си към нея.
Ръката на Фам Нувен се стрелна и прихвана съда преди да се е разбил в масата. Равна още не можеше да осъзнае какво става. Червенокосият бавно се изправи. От сенките излязоха и другите хуманоиди, пристъпвайки от двете страни на своя приятел. Фам Нувен не пророни и дума, само внимателно постави стъкленицата и леко се наклони към своя противник. Ръцете му лежаха спокойно на масата, подобни на гребла. В долнопробната литература често се среща изразът „поглед, пълен със смъртна заплаха“. Равна дори не подозираше, че ще види наяве какво значи това. Но и хуманоидите насреща го усетиха. Те внимателно издърпаха приятеля си от масата. Скандалджията не се възпротиви, но щом се оказа на безопасно разстояние от Фам, изригна порой от писъци, квик и съскане. Смисълът им явно не беше особено благоприличен, защото преводачът остана безмълвен. Накрая грубиянът направи рязък жест с три пръста и тримата тихомълком се изметоха по стълбите надолу.
Фам Нувен седна обратно на мястото си. Сивите му очи бяха ведри и не издаваха безпокойство. Може пък наистина да имаше причини да се държи така дръзко. Равна погледна двамата ездачи.
— Много съжалявам, че товарът ви се е обезценил.
Тя беше общувала най-често с Малките ездачи, чийто рефлекси бяха еволюирали незначително в сравнение с неподвижната форма, от която произхождаха. Дали тези двамата изобщо забелязаха инцидента?
Но Синя раковина отвърна незабавно.
— Не се извинявай. Откакто сме дошли, тия тримата все се оплакват. Въпреки че сме партньори, вече взе да ми писва от тях.
И той посърна като цвете в саксия. След миг другият ездач — Зелено стебло ли му беше името? — се обади:
— Освен това може да се окаже, че пътуването не е било пълен провал. Убедена съм, че корабите с останалия товар са преминали някъде встрани от Страумлинските владения.
Това отговаряше на обичайната практика — всяка част от товара беше превозвана от различна компания и по различен маршрут. Ако останалите две трети се окажеха годни, екипажът на „Единак II“ нямаше да си тръгне с празни ръце.
— Освен това може би има начин цялата стока да получи сертификат. Вярно, че сме били във владение, принадлежащо към Страум, но…
— Преди колко време го напуснахте?
— Преди шестстотин и петдесет часа, около двеста часа след като те отпаднаха от Мрежата.
Внезапно Равна осъзна, че говори с очевидци на случилото се там. Вече цели трийсет дни подред дискусионната група „Бедствия и катастрофи“ се занимаваше само със събитията на Страум. Всички бяха единодушни, че е създадено Отклонение от втора степен. Дори Организацията „Вриними“ не се съмняваше вече в този факт. Въпреки това досега хипотезите им се базираха предимно на подозрения и догадки… А ето че сега тя внезапно се озова на една маса със същества, които са били лично там.
— Изглежда не ви се вярва, че на Страум се е появило Отклонение?
Колегата на Синя раковина го остави той да й отговори.
— Въздишка — започна растениеподобното. — Нашите атестатори отхвърлят подобна вероятност, но мисля, че по-късно ще имат проблеми със съвестта си. Ние наистина видяхме странни неща на Страум… Случвало ли ви се е да срещнете изкуствени имунни системи? Сигурно не сте. Веднага след победата на Страум забелязах определена разлика в поведението на някои офицери от администрацията за кодиране и дешифриране. Сякаш бяха части от зле сглобена система или пък пръстите на невидима ръка. Няма съмнение, че страумляните са бъркали в Трансцендентното. Явно там са попаднали на нещо — най-вероятно изгубен архив. Но не това е най-главното… — Той задълго замълча. Равна реши, че разговорът е приключил. — Виждате ли, точно преди да напуснем седалището на Страум…
Но сега Фам Нувен не издържа и го прекъсна:
— Ето това е нещо, върху което още си блъскам главата. Всички говорят така, сякаш Страумлинските владения са били обречени още от мига, в който са започнали да проучват Трансцендентното. И аз съм бърникал из повреден софтуер и съм си играл с разни необикновени оръжия. Ясно ми е, че така можеш да загубиш живота си. Но страумляните са били достатъчно предпазливи да построят Главната лаборатория далеч от Владенията. Захванали са се с нещо, което би могло да се обърне срещу самите тях, но такива работи са ставали и преди. Както впрочем и всичко останало там Горе. Затова са били готови да прекратят работата в мига, щом някои данни се отклонят от нормата. Така е било до самия край. Тогава как са загазили толкова?