Както и да е. Изследователите в страумлинската лаборатория, или поне неколцина от тях, не са били чак толкова непредпазливи, колкото смятате вие. Те са предвиждали възникването на Отклонение и са били решени да го спрат на всяка цена.
Ето това вече се казваше новина, но…
— По всичко личи, че не са имали кой знае какъв успех.
— Кимам в знак на съгласие. Не са успели да го спрат, но са опитали да му се изплъзнат като напуснат планетата с лабораторията с два от техните кораби. Преди това пуснали съобщение по Мрежата за своето решение и лека-полека то стигнало и до моя познайник на плажното парти. И ето тук идва главното. Със сигурност на единия от корабите е имало няколко важни елемента от формулата на Отклонението, които са били отнесени преди процесът по създаването му да е приключил напълно.
— Сигурно има някакви доказателства… — започна Фам Нувен, но Равна махна с ръка да млъкне. Беше крайно време да приключат с лекциите от началното училище.
Чутото беше невероятно! Тя следеше новините около Страумлинските владения, но никъде не се споменаваше за подобно нещо. Силата била незавършена?!
— Ако това е истина, страумляните все още имат шанс. Всичко зависи от тези липсващи части.
— Точно така. Разбира се, бегълците също са си давали сметка за това. Имали са намерение да тръгнат към Дъното на Отвъдното и там да се срещнат с останалите оцелели от Страум.
Което — ако се съди по мащабите на разразилото се бедствие — не беше станало. Равна се отпусна назад в стола си, забравила напълно за Фам Нувен. Това й се случваше за първи път, откакто разбра за неговото съществуване. Най-вероятно корабите са били унищожени още при излитането. Ако бяха успели да избягат, здравият разум щеше да ги насочи към Дъното на Отвъдното. Ако наистина притежаваха онова, за което говореше Синя раковина, Отклонението би дало мило и драго да ги открие. Нямаше съмнение, че Синя раковина и Зелено стебло не са споменали казаното току-що пред нито една информационна агенция.
— Значи вие знаете къде са се канели да се срещнат? — попита тихо тя.
— Приблизително.
Зелено стебло избъбра нещо към съдружника си.
— Координатите не са у нас, а се пазят на сигурно място в кораба. Има и още нещо. Страумляните са имали резервен план, ако срещата се провали. Трябвало е да уведомят Рилай посредством позивните на кораба.
— Я чакайте малко! Колко голям е този кораб?
Равна нямаше инженерно образование, но беше наясно, че главните предаватели на Рилай представляваха рояци от антени, разположени върху площ от няколко светлинни години. Всеки от елементите се простираше на десетки хиляди километри.
Синя раковина бързо се затъркаля напред-назад — жест, с който се опитваше да спечели доверието й.
— Не знаем точно, но не е нещо много голямо. Дори ако оттук право към него насочат изключително мощна антена, пак ще е трудно да го открият.
Зелено стебло се намеси.
— Предполагаме, че и това е било част от плана, макар да е отчаян риск. Когато пристигнахме в Рилай, говорихме с Организацията…
— Съвсем дискретно! И съвсем поверително! — нетърпеливо добави Синя раковина.
— Точно така. Помолихме Организацията да потърси този кораб, но се страхувам, че не попаднахме на най-подходящите служители. Изглежда никой от тях не хвана вяра на нашите думи. Освен това първоизточникът на тази хипотеза е от расата на Малките ездачи! „А, така ли. Че каква информация биха могли да притежават те, която да е на по-малко от сто години?“ Така ни отговориха. После ни обясниха, че това, за което ги молим, струвало ужасно скъпо, а сега цените са се вдигнали още повече и т.н. и т.н.
Равна се опита да не показва открито обзелата я еуфория. Ако беше прочела тази новина в някоя от информационните агенции, щеше да я приеме като поредния любопитен слух. Защо тогава именно сега трябваше да налапа въдицата — защото й го съобщаваха очи в очи ли? В името на всички Сили, каква ирония! Стотици клиенти от Върха и Трансцендентното — даже Древната — изсмукваха ресурсите на Рилай, задоволявайки любопитството си как точно е рухнал Страум. Ами ако отговорът беше пред тях, а те не го виждаха, заслепени от алчното ровичкане.