Охладителните камери бяха преносими модели от полевите болници. При правилна вентилация и добра поддръжка можеха да действат стотици години, но… Джоана избърса лицето си и се зачете в данните на най-близката камера. Както повечето във вътрешната редица, и тази беше в лошо състояние. До двадесет дни щеше да поддържа живота на момчето вътре, но само ден след това щеше да го убие. Охладителните отвори бяха чисти, ала момичето пак ги избърса. Беше по-скоро за нейно успокоение.
Майка й и баща й не бяха сгрешили, макар да подозираше, че двамата са разкъсвани от чувството за вина. Бягството беше подготвено само с подръчни средства, при това в последната минута, когато се разбра, че експериментът излиза извън контрол. Екипът в Главната лаборатория стори, каквото беше по силите му да спаси децата и да се предпази от още по-голямо зло. Въпреки пропуските обаче нещата можеха да завършат благополучно, ако…
— Джоана, татко казва, че няма време. Нареди да приключваш тук и да се качваш горе.
Джефри беше проврял глава през люка, за да я извика.
— Дадено!
И без това мястото й не беше долу. Нямаше какво повече да направи, за да помогне на своите приятели.
Тами, Гиске и Магда… Дано са невредими! Джоана се запровира през прохода и почти се сблъска с Джефри, който идваше насреща й. Той вкопчи ръката си в нейната и се притисна плътно, докато двамата се промъкваха към изхода. Не беше плакал през последните два дни, но за сметка на това изгуби самостоятелността, придобита през последната година. Сега очите му бяха широко отворени насреща й.
— Спускаме се към Северния полюс с онези острови и леда!
Родителите им вече затягаха коланите. Търговецът Арне Олсъндот се обърна към нея и се засмя.
— Здрасти, хлапе. Сядай! Кацаме след по-малко от час.
Джоана отвърна на усмивката. Неговият ентусиазъм почти се предаде и на нея. Забрави за миг суматохата около излитането и миризмите от двайсетдневното стоене в това тясно затворено пространство. Баща й изглеждаше пъргав и енергичен като някоя реклама за околосветско пътешествие. Светлината от илюминаторите блещукаше по повърхността на скафандъра му. Той току-що се връщаше отвън. Джефри я избута назад и се намърда на мястото до майка им. Сяна Олсъндот провери неговия колан, а после и този на Джоана.
— За теб ще бъде интересно, Джефри, ще научиш нещо ново.
— Да бе, всичко за леда.
Сега той стискаше ръката на майка им. Тя се усмихна.
— И за него, но не днес. Говоря за кацането. То няма да е с помощта на агравитатор, нито по балистичния метод.
Агравитаторът отдавна вече не съществуваше. Баща им току-що бе отделил техния корпус от товароносача. Иначе никога не биха могли да се приземят. Арне забърника нещо из тюрлюгювеча, който сам беше забъркал в бордовия компютър. Телата им прилепнаха към седалките. Корпусът на товарния кораб взе да пука и да скърца, подпорите на охладителните камери започнаха да стенат от напрежението. Нещо изтрополи и се удари с трясък в обшивката на кабината, където се намираха. Джоана предположи, че охладителните камери са били изтръгнати от местата им под въздействието на гравитацията.
Погледът на Джефри премина от илюминатора към лицето на майка им, после се върна обратно.
— Какво беше това? — В гласа му звучеше любопитство, но се усещаше и леко треперене. Джоана едва удържа усмивката си. Джефри знаеше, че го баламосват и се опитваше да поддържа играта.
— Ще наблюдаваш истинско приземяване. Виждаш ли средния монитор? Той гледа право надолу. Можеш да видиш как постепенно намаляваме скоростта.
Планетата сигурно можеше да се види и с просто око. Джоана предполагаше, че са на не повече от няколкостотин километра височина. Арне Олсъндот използваше тягата на ракетата, прикрепена към задната част на товарния кораб, за да убие космическата скорост. Нямаха друг изход. Спускането по инерция от стотици километри бе сигурна смърт.
Оставиха само товарния кораб. Никакви криле, никакъв агравитатор, никакви задкрилници. Корпусът приличаше на стотонна яйчена черупка, която се управлява само от един двигател.
Майка им не обясни на Джефри ситуацията точно с тези думи, но все пак каза истината. Накрая успя да го накара да забрави опасността. Нали преди да дойдат в Главната лаборатория Сяна беше работила като археолог на поп литературата в Страумлинските владения! Какъв специалист щеше да е, ако не успее да омае едно дете!