Може би щеше да схване по-добре размера на риска, ако успееше да разбере докъде бе готов да стигне Крюгер, за да запази и двамата от непознатото явление. Решил да действува, Дар се обърна с подчертан жест и тръгна отново към неравномерното и глухо «пльок, пльок, пльок», което вече се долавяше между дърветата.
Крюгер изпадна в затруднение. Той никога не бе мислил, че ще трябва да налага на Дар своето мнение със сила, а и не бе сигурен какво може да произлезе от подобен опит. Във всеки случай той не желаеше да предприема нищо, което би могло не само да породи вражда, но дори да засили недоверието между двамата, тъй като не бе сигурен дали ще успее да го разпръсне. При създалите се обстоятелства той направи единственото, което можеше. Дар завъртя едното си око към човешкото същество и когато видя, че то го последва, продължи пътя си, уверен в отсъствието на истинска опасност. Той дори ускори крачките си, доколкото растителността не му пречеше. След няколко минути тя се разреди дотолкова, че позволяваше нормален ход, наместо уморителното отстраняване на клони и пълзящи растения. За Дар това се оказа помощ, а за Крюгер — потвърждение на същия факт, който вече му бе подсказал засилващият се звук.
— Дар, спри!
Туземецът спря, питайки се каква бе причината за тази промяна на обстановката, а после с изненада видя как Крюгер минава покрай него, за да поеме водачеството. Той го последва с жест, който за него бе равнозначен на свиване на рамене. Човешкото същество вървеше по-бавно, отколкото бе неговото желание, но може би то имаше някаква причина за това.
Причина наистина имаше. След стотина ярда храсталакът изчезна; почти до същото място стигаха и дърветата. Пред тях лежеше голо пространство с равна повърхност, широко почти петдесет ярда.
За Дар това бе само място, където можеше да се върви бързо; навярно той щеше да се втурне през откритото пространство, за да го прекоси и да продължи към източника на загадъчния шум. За първи път, откакто бяха заедно, Крюгер не само го докосна, но и препречи пътя му, като в неговата ръка се чувствуваше повече сила, отколкото бе нужна в случая. Дар погледна изненадано своя спътник и се взря отново в празното пространство. А когато прекрати усилията си да премине, той закова погледа и на двете си очи в центъра на празното място.
Източникът на звука бе там. По-голямата част от това пространство, изглежда, бе покрита с някаква гладка и твърда материя, но центърът му бе в непрекъснато движение — същински широк казан, пълен с течна, лепкава кал, която през няколко секунди се издигаше нагоре и образуваше голям мехур; той се пукаше с вече познатия им звук и изпускаше облак пара, който се разсейваше мързеливо встрани.
Крюгер остави спътника си да гледа една-две минути; после повтори думата «спри!» и се върна няколко крачки назад. Обикновено в джунглата рядко се срещат камъни, но те се намираха все още близо до голямото поле от лава, от което тук-там се виждаха отделни петна. Крюгер приближи до едно от тях, откърти с усилие голям, ъгловат къс, върна се и го хвърли върху привидно твърдата повърхност. Кората от изсъхнала кал поддаде и парчето лава изчезна с плясък.
— Не обичам такива места — каза твърдо Крюгер, без да се съобразява, че Дар не го разбира. — Преди няколко месеца се вмъкнах в друга такава дупка, а когато успях да изляза оттам благодарение на корена на едно дърво, който ме задържа да не потъна по-надолу, но между другото ме бе лишил от съзнание известно време, видях името си издълбано върху дървото с няколко забележки за това, че съм бил чудесен млад човек. Не се сърдя на другите, че ме изоставиха, защото те и сега имат всички основания да предполагат, че аз все още продължавам да потъвам. Но това, че веднъж съм оживял в подобно място, съвсем не е причина да опитвам отново; скафандърът ми остана много, много далече оттук!
Дар не каза нищо, но в себе си реши да се вслушва в съветите на своя голям приятел, докато бяха в района на вулканите, където той очевидно живееше. Това наистина бе нещо подходящо за книгите.
III. Педагогика
Този и още няколко кални гейзера бяха останали на много мили зад тях, но едно голямо пространство, покрито с лава, което се появи неочаквано, принуди Дар да не отнема водачеството на Крюгер. Все още се движеха на североизток — момчето не се опита да промени посоката; бяха се променили, макар и малко, отношенията между тях.