Стана дума и за океана, който лежеше на пътя им; Крюгер бе вече подразбрал за неговото съществуване. Момчето не знаеше дали това бе истински океан, а не голямо езеро и затова попита бе ли възможно да го заобиколят. В своя отговор Дар подчерта така енергично пълната невъзможност, че очевидно думата «океан» бе най-подходяща.
Едва сега Крюгер се сети за карта. Макар и да бе съвсем слаб художник, той бе сигурен, че ще успее да на-чертае достатъчно точен план на техния път от полето от лава дотук, така че Дар да разбере неговия замисъл; по този начин думата «карта» щеше да влезе в общия им речник, а Дар Ланг Ан можеше да продължи по-нататък по нея.
Наложи се да спрат, за да я начертаят; опитът доведе до наистина неочакван успех. Дар не само схвана смисъла на думата и на това, което бе поискано от него, но се оказа великолепен картограф — в същност естествен резултат от годините, прекарани във въздуха, още повече че в неговите представи картата бе аерофотоснимка. Той направи много скици на целия път, който трябваше да изминат; познанията му за планетата като цяло бяха огромни.
Пътят им чак до морето бе все на север. Впрочем това не бе най-краткият път до брега, но по него те щяха да стигнат до място, от което една верига от острови водеше до друг континент. Оттатък океана трябваше да се върнат по брега вляво. Крюгер предположи, че посоката ще бъде западна, но в действителност се оказа източна; в същност той се намираше много по-близо до северния полюс, отколкото можеше да си представи, и щеше да мине покрай него, преди да стигнат до брега. Дар не отбеляза тази подробност на картата. После трябваше да продължат доста дълго покрай брега, преди да навлязат в материка. Скоро след това тяхното пътешествие очевидно щеше да приключи. Дар посочи едно голямо пространство, каза «лед!» и се отпусна доволен, като човек, който е свършил важна работа. Крюгер не бе толкова доволен. Той посочи току-що очертаното място.
— Искаш да кажеш, че е някъде тук, така ли? Къде по-точно: тук или там?
— Точно тук — посочи Дар точката, в която свършваше линията на техния път.
— Тогава какъв е този лед наоколо? Вашите кораби не могат да покрият половината планета.
— Не разбирам какво е това «кораби». Ледът е навсякъде.
— Аз пък нищо не разбирам.
Самият Дар бе имал досега достатъчно езикови затруднения, така че бавната мисъл на Крюгер не го доведе до прекомерно отчаяние; той продължи да чертае карти. Те бяха кръгообразни и скоро стана очевидно, че изобразяваха цялата планета, видяна от различни ъгли. Умението му в тази насока отговаряше напълно на представите на Крюгер за неговия произход, така че момчето не се учуди ни най-малко. Но подробностите наистина го смутиха.
— Искаш да кажеш, че има една голяма площ, покрита с лед, така ли?
— Две — посочи картите Дар.
Крюгер се намръщи. Ледените шапки се виждат от космоса, а той не бе забелязал нищо по време на приземяването. Наистина още не бе свикнал да наблюдава внимателно, още повече че по време на цялата операция по приземяването се бе съсредоточил в поведението на пилота; освен това и атмосферата на Абиормен не е безоблачна. По всяка вероятност бе пропуснал да види ледените площи главно поради тези причини. Отпадаше и възможността те да са били откъм тъмната страна на планетата; по време на приземяването положението й спрямо слънцето бе такова, че бе огряна цялата.
Във всеки случай ледената площ бе изключително окуражаващ факт, особено при сегашните обстоятелства. По тези места джунглата наистина предлагаше известна закрила срещу приближаващия Тиър, особено в сравнение с полето от лава, но по-високата влажност заличаваше напълно това преимущество. Крюгер не се осмеляваше да свали повече от дрехите си заради ултравиолетовото излъчване от Арин.
Наложи се просто да спрат за около петдесет часа по време на максималното приближение на Тиър; Дар отбеляза на своя език това време с дума, която Крюгер преведе съвсем естествено като «лято». Спряха на лагер до един поток, за който момчето се надяваше да не изсъхне по време на техния престой, построиха навес, чийто постоянно овлажняван сламен покрив трябваше да им пази сянка и да ги охлажда, и зачакаха. Тъмночервеният диск на Тиър, който се виждаше отчасти между дърветата, постепенно ставаше все по-голям, издигайки се полека нагоре в източна посока, и продължи да расте, докато премина през най-високата точка от своя път; после заслиза към хоризонта, където според Крюгер трябваше да бъде югоизток, макар че близостта на полюса подсказваше по-скоро североизточна посока, достигна максималния си ръст и отново започна да се смалява, преди да изчезне напълно. Светилото се изтъркаля през повече от една трета част от своя път по небето само за петдесет часа, за което Крюгер му бе наистина благодарен. След като то изчезна, пътуването продължи.