Той не каза нищо повече.
Крюгер се отпусна с доволна усмивка. Планът му щеше да успее; сега вече не можеше да се провали.
Дар Ланг Ан ще погълне големи количества информация, която ще стигне за много книги, а бе невъзможно някой да успее да ги запише преди времето, определено за смърт. Дар Ланг Ан ще се върне в Ледените укрепления със събраните познания и няма да е свършил да ги диктува или записва сам, когато настъпи времето да се запечатат пещерите срещу покачващата се температура и промените на атмосферата. Когато това започне, той ще бъде вътре, а не вън в градовете на «студените» хора, които ще трябва да умрат. Дар Ланг Ан щеше да стане Учител просто по принуда и Нилс Крюгер нямаше да загуби своя малък приятел.
XII. Геология; археология
Абиормен е по-голяма от Земята, но морската й площ е по-малка от земната дори през студения период, така че геолозите имаха достатъчно обширни пространства пред себе си. Но те не направиха дори опит да огледат цялата територия; планът им бе да съберат необходимите стратиграфски данни, за да вникнат по-добре в нейната геоложка история, а така също и да намерят, стига това да бе възможно, разбира се, проби, показващи обратната последователност на превръщане на елементите, което щеше да им позволи да определят поне приблизително възрастта на планетата. Последното бе единственото желание на астрономите, но биолозите имаха чувствително по-големи претенции. Те слязоха на Абиормен, готови да подложат на анализ всяка вкаменелост с помощта на всички възможни методики в своята област.
Бяха проследени множество пластове от утаечни скали; някои от тях продължаваха на много мили разстояние под равнището на терена, а други изчезваха само след няколко ярда, прекъснати било от някое земетресение, разбъркало ги в невероятно безредие, което изискваше опитност, за да бъде разгадано, било заради това, че при първоначалния процес са били отложени върху ограничена площ и формацията просто се е изронила с течение на времето. Варовиков пласт, отложен на площ от повече от един милион квадратни мили по дъното на някое море е едно, а лещообразно находище на пясъчник, образуван някога в делтата на поток, вливащ се в малко езеро, е съвсем друго — понякога толкова объркващо — особено когато се налага относително датиране на пластовете.
Крюгер благодареше на шанса, че командирът Бърк не бе в състава на тази група и се молеше постоянно той да не улови по радиото забележките на геолозите, защото познанията на Дар Ланг Ан по английски се увеличаваха бързо с течение на времето, а когато става дума за възможностите на една фотографична памет, трудно е да се намери по-подходяща област на приложение от стратиграфията. Всички геолози без изключение гледаха местния жител с истинско страхопочитание и изпитваха към него приятелски чувства, които съперничеха силно с чувствата на Крюгер. Но рано или късно командирът щеше да научи; момчето се надяваше, че дотогава популярността на малкия му приятел щеше да порасне толкова много, че да трогне възрастния офицер и да разпръсне съмненията му.
Изглежда, че на планетата липсваха структури, съответстващи на «полетата», които са типични за някои райони на Земята. Очевидно не много отдавна цялата повърхност на сушата се е намирала под водното равнище; бе почти сигурно, че Абиормен е подложена на по-голямо сеизмично натоварване и по-интензивна планинообразувателна дейност в сравнение със Земята. Един от специалистите направи предположение, че по всяка вероятност причина за това са сезонните промени, съпътстващи «дългата година», когато по-голямата част от морската вода се отлага в ледените шапки. Сеизмичното измерване на шапката в южното полукълбо (която не се намираше над южния полюс) показа дебелина на пласта от почти трийсет и пет хиляди фута. По време на измерването валеше сняг; Тиър изобщо не се показваше в тази част от планетата, а Арин нямаше да огрее тук по-рано от няколко земни години.
Изтекоха две-три кратки абиорменски години, преди да стане възможно точното датиране на пластовете; по това време астрономите научиха нещо, от което се бяха страхували почти от самото начало. Още с първите си стъпки геолозите търсеха пегматити и други внедрени вулканични скали, в които бе възможно да се открият радиоактивни вещества, удобни за датиране; скоро те намериха такива скали на различни места из континента, който проучваха. Засега бе невъзможно да се изчисли корелацията между тях и утаечните скали, но на едно място бе открито съотношение между урана и оловото, което съответстваше на възраст от малко под един и половина милиарда години. Пробата бе с голям обем, така че бяха направени десет самостоятелни измервания, при които средното отклонение не бе по-голямо от двайсетина милиона години. Астрономите не искаха да повярват, че Алциона е съществувала повече от една стотна част от това време и се начумериха, когато получиха сведението.