Независимо дали бяха датирани, или не, утаечните скали представляваха интерес и за други области. Ако Дар Ланг Ан бе виждал фосил през живота си, той не му бе обърнал никакво внимание. Този пропуск не се оказа страшен, защото утайките съдържат по-малко органични остатъци. В средата на континента бе открито лещообразно находище на варовик, широко почти двеста мили, което в голямата си част се оказа изградено от останки от някогашен риф; на различни места в него бяха намерени няколкостотин отделни животински вида. Имаше хиляди ракообразни, които според Крюгер сякаш бяха дошли направо от Земята; един биолог изгуби много време, за да му обясни техническите разлики.
— Предполагам — завърши той, — че много същества ще ти се сторят напълно еднакви с тези, които сега обитават по бреговете на океаните. Изглежда, молюските и техните роднини имат някаква способност да преживяват измененията, съпътстващи развитието на една планета. За половин милиард години те са се променили и на Земята, но продължават да живеят, запазвайки основната си схема.
— Разбирам всичко, с изключение на едно — обади се Дар Ланг Ан на своя бавен, внимателен английски. — Бях с вас през цялото време и видях подобни вкаменелости в различни скални пластове; според вас това е напълно естествено, но аз никога не съм срещал живо същество, което да прилича на нещо на фосилите.
— Все край морето ли сте били?
— В повечето време. Неотдавна с Нилс Крюгер изминахме покрай морския бряг почти триста мили. През последните осемстотин години това ми се е случвало не един път.
— Вярно е! — възкликна възбудено Крюгер. — Виждах, че нещо не бе наред по оня бряг, но така и не разбрах какво бе то. Не се виждаха нито раковини, нито из хвърлени медузи. Нищо чудно, че брегът изглеждаше така странен!
— Хм, съгласен съм, че това е много необикновено. А другите същества в морето?
— Не знам. Мисля, че във водата има различни животни; за растения съм напълно сигурен. Но не мога да се сетя за множество различни видове.
Биологът предостави тази информация на колегите си, които работеха на място; самият той бе прекалено зает с корелацията на фосилите, за да се занимава с нея.
Постепенно от хаоса се раждаше порядък. За да се улеснят обсъжданията, миналото на Абиормен бе разделено на периоди, чиято продължителност се определяше от пълното заливане на континента, за което говореха варовиковите дъна на водоемите. Геолозите не намериха доказателства за планинообразувателни периоди, които обикновено са по-удобни за тази цел; навярно на Абиормен планините наистина бяха образувани равномерно във времето.
Много неща говореха в полза на по-голямата сеизмичност на този свят в сравнение със Земята. Преди всичко той бе по-обширен — диаметърът му бе девет хиляди и сто мили при четиридесет процента по-голям обем; следователно на неговата повърхност човек с тегло сто и седемдесет фунта бе почти сто и осемдесет фунта. Процентно разликата бе малка, но общата величина на гравитационните сили, които участвуват в планинообразувателните процеси, бе много по-голяма в сравнение със същия показател за дома на човечеството. Едно нещо бе сигурно: периодите на образуване на планините бяха къси, чести и засягаха определени райони.
Този факт трябваше да зарадва биолозите, макар че се очертаваше като затруднение за астрономите. За съжаление вкаменелостите на гръбначните предизвикаха нови главоболия.
Вземайки за пример Земята, не бе трудно да се изгради модел на обща последователност, който да отговаря почти точно на еволюционното развитие, затворено в рамките на няколкостотин милиона години от живота на планетата. В началото на тази последователност бяха организмите с бегли следи от вътрешни втвърдявания, следвани от същества със скелети, подобни на рибите, за да се стигне на края до създания, които очевидно са дишали въздух и са прекарвали живота си или поне по-голямата част от него на сушата. Щеше да бъде наистина чудесно да се поставят най-простите от тях в долната част на страницата, а Дар Ланг Ан да застане най-отгоре, като логичните междинни форми намерят мястото си между тях, но това се оказа направо невъзможно, защото на всеки намерен фосил на гръбначни чиито крайници имаха кости, можеха да се преброят шест крайника. Видът на Дар бе достатъчно човешки и той имаше две ръце и два крака, без видими следи от други крайници.