— А защо да не сме дошли заедно? — подсказа Дар.
Лицето на биолога просветна.
— Това е възможност. Как бих искал да е останала някоя и друга рисунка на самите хора, които са живели в тези пещери!
— Откъде знаете, че не са останали?
Ученият погледна несръчните изображения на някакви същества, пръснати по варовитите стени и тавани.
— Не ми се вярва — отговори мрачно той. — Помислете сам. Нито едно от тях не е с шест крайника, а това в най-лошия случай навежда на мисълта, че животинският свят по времето, когато е била населена тази пещера, се отнася до вас повече от онези неща, които намерихме в скалите.
Ученият се върна при своята работа, а Дар Ланг Ан се отдалечи сам, което ставаше за първи път, откакто се познаваха с Крюгер. Той видя, че момчето гледа след него и направи гримаса, която за него бе равнозначна на усмивка, докато му казваше:
— Не се притеснявай. Искам да остана сам за малко. Трябва да премисля много неща. Потърси ме веднага, ако стане нещо интересно.
Крюгер се успокои, макар и да не бе съвсем сигурен какво можеше да бъде интересно за неговия малък приятел. Веднага след идването на «Алфард» всичко бе подходящо за това определение; на местния жител му бе трудно да задържи вниманието си само върху едно нещо, тъй като всичко около него трябваше да бъде обяснявано. Постепенно нещата се промениха. Крюгер се питаше дали Дар няма да загуби оня интерес към науките, който той се стараеше да развие у него. Реши, че имаше малък риск; работата на това място започна да омръзва дори на него. Мина доста време, откакто всеки намерен фосил, кремъчен нож или парче варовик им казваше по нещо ново.
Той не бе сигурен дали си струваше да се връща с Дар при астрономите на кораба. Щяха да сменят обстановката, така че ако Дар бе започнал да губи интерес, което бе доста вероятно, това бе за предпочитане. Реши да предложи това на Дар, когато той се откъсна от своето усамотение.
Оказа се, че малкият местен жител не се е отегчил от геологията. Вродената му вежливост го накара да предложи да отидат и до другата група «ей-така, съвсем за малко», а после да се върнат на кораба; в същност той изобщо нямаше намерение да се връща, но забеляза, че Крюгер се бе отегчил.
Групата на геолозите, при която отидоха, бе постигнала много повече и от най-добрите очаквания, така че скуката на Крюгер се изпари само няколко секунди след като се приземиха на обекта. Казано накратко, те бяха открили причината за «прекъсването» на геоложката последователност.
След като бе свършил много ненужна работа, на един от учените му бе хрумнало, че драстичните изменения на климата през всяка дълга година трябва да предизвикват съответните промени в някои формации, които приличат на сезонно напластяваните глини на Земята. Езерата трябва да се изпаряват напълно, така че периодично изветряните и напластявани утайки да са очертани много по-отчетливо, отколкото на родната планета. За опита било избрано голямо, плитко езеро. Серията ядки от краищата била сравнена със сериите от най-дълбоката част на водоема; получените резултати се оказали така недвусмислени, че астрономите наистина имаха основание да се радват.
Сезонните промени, описани от оня Учител при далечното село с гейзерите, очевидно са започнали преди близо шест милиона години според един от специалистите и преди повече от десет милиона според друг. Мнението на останалите бе разпределено почти равномерно между тези две цифри; първата група настояваше, че дългата година винаги е траяла близо шестдесет и шест земни години, докато втората държеше, че сезонното изменение намалявало непрекъснато по продължителност. Последните не бяха в състояние да посочат причината за това явление, но не отстъпваха от своето тълкуване на фактите. Дар Ланг Ан бе очарован, защото едва сега разбра, че точните науки не се попълват автоматично с резултатите от научните изследвания.
Ръководителят на групата трябваше само да обобщи цялостната геоложка ситуация, когато седнаха да се хранят след връщането на Дар и Крюгер.
— Според представените доказателства историята на тази планета изглежда следната — каза той. — Тя съществува толкова отдавна, колкото и Земята, с разлика от около един милиард години в плюс или минус и по всяка вероятност е преминала през същите етапи на развитие. Вследствие на кондензацията след обичайното охлаждане се е появила вода. Навярно първичната атмосфера се е задържала малко по-дълго, защото тук параболичната скорост е с повече от двайсет процента по-висока в сравнение със Земята. Навярно животът се е зародил самопроизволно по познатия на всички начин, а възможно е и благодарение на проникнали отвън спори, и е продължил да се развива така, както и на другите планети, които познаваме, изменяйки рязко първичната атмосфера, докато е станал почти такъв, какъвто е на Земята.