— Надяваме се да научим как живеете, с какво се храните, какви са вашите умствени и физически възможности и недостатъци, а така също колкото може повече неща за вашата връзка със «студените» хора, които едновременно са ваши деца и предшественици. Когато научим всичко това, може би ще разберем и вашето несъгласие за разпространяването на технически знания в този свят. Трябва да ви призная, че засега вашето поведение ни напомня за някои групи хора от собствената ни история; всеки път, когато подобна група от миналото е успявала да прекрати или поне да контролира разпространяването на научните знания, резултатът е бил прекалено плачевен. Бихме искали да знаем дали жителите на Абиормен са толкова различни от нас, че подобен резултат е невъзможен при вашите условия.
— Как реагираха на новата информация хората, които ви наблюдаваха по време на вашата работа?
— Всички бяха заинтересувани, почти без изключения. А поне един от тях научи твърде много и с това ни убеди, че вашите хора са най-малкото толкова интелигентни, колкото и нашите.
— Предполагам, че говорите за Дар Ланг Ан. Несъмнено той е решил или да разшири убежищата на своите Учители, или да построи хвърката машина като вашата.
— Не ни е казвал нищо подобно, но вие можете да го попитате лично. Той е при нас.
Дар се пообърка от този обрат на разговора, но заговори без колебание.
— Разбира се, че не съм мислил за подобни неща. А и не съм научил достатъчно за никое от тях.
— Има нещо друго, което научих от твоя приятел Крюгер; дано да не си го разбрал и ти. Впрочем, каквото и да си научил, скоро то няма да има никакво значение.
— Разбира се.
Дар млъкна и темата на разговора бе сменена.
— Предполагам, че тази машина се управлява подобно на радиото — обади се едно от съществата, което седеше на куполообразен «стол», и биологът потвърди. — Тогава какви са тези вълни, които преминават през толкова дебели скали? Когато разговаряхме с вас, ние използвахме радиоантена на повърхността.
— Не мога да ви отговоря с подробности — отвърна биологът, — тъй като работя в друго поле на знанието. Роботът също има антена, но тя не се забелязва от пръв поглед; ако разгледате внимателно тялото, вие ще забележите една жица, увита много пъти около горната част под куличката, на която се намират очите.
Питащият се изправи от мястото си и се приближи към приспособлението с всичките си шест крайника; Дар не забеляза в движенията му никаква тромавост или затруднение при вървежа, каквито бе наблюдавал през последните години у собствените си Учители. Когато стигна до робота, съществото остана на четири крака, а другите два използва, за да опипа повърхността му. По време на огледа в краищата на двата му крайника се появиха снопчета от малки мустачки, които очевидно служеха за пръсти.
— Усещам антената — каза то след малко, — но ми се струва много дребна, за да я видя добре, особено отделните намотки.
— Боя се, че светлината не е поставена съвсем подходящо за целта — отговори биологът. — Монтирахме я така, че да е удобна за нас.
— Какво. Искате да кажете, че и на машината има Светлина, така ли? Преди малко помислих, че говорите за нашето осветление. Ако придвижите робота дотам, може би ще успея да го разгледам по-добре, макар че се съмнявам, защото жицата е много тънка, както ви казах вече.
Всички биолози разбраха каква бе работата и говорещият каза примирено:
— Да, на робота има светлина. Тя е на самия връх и прилича на малко цилиндърче, което навярно усещате, ако не го виждате. Къде е осветлението, за което споменахте?
— Ето тук.
От пода се вдигна още един крайник и посочи. Дар Ланг Ан проследи движението, но не видя нищо друго освен тръбичката и дюзата, които според Крюгер бяха газово осветление.
— За тази тръбичка ли говорите? — попита биологът.
Крюгер обясни набързо, изпреварвайки Дар с част от секундата.
— Но ако това е газова струя, защо не е запалена? — бе възражението към него.
— Може и да е запалена. Сигурно е водороден пламък, който не се вижда в светлината от нашия робот.
Операторът прекъсна за миг осветлението, но екранът угасна и той го включи отново. По време на тази бърза размяна на обяснения Учителят потвърди, че става дума за същата тръбичка.
— Очевидно ние виждаме при различна светлина — каза биологът. — Знаехте ли това? Зрението на вашите «студени» хора се различава малко от нашето, но зрителните ни органи са почти еднакви, така че разликата с вас трябва да е много по-голяма.