Температурата не бе пречка и за учените. Повечето от тях тръгнаха от самото начало с предпазно облекло, което ги отделяше напълно от околните условия. Но всички разбираха, че скоро щяха да почувствуват нужда от допълнителни предпазни мерки. Те знаеха какво щеше да настъпи, защото бяха правили опити не само с бактерии, но и с достатъчно големи животни и растения.
Крюгер бе повече от доволен от обстановката. Неговият приятел очевидно бе потънал изцяло в овладяване на знанията на хората. Той нямаше възможност да бъде непрекъснато с него, но това престана да го безпокои. Ако имаше нещо сигурно, то бе фактът, че Дар Ланг Ан бе успял да натрупа прекалено голямо количество информация, която не можеше да предаде на своите Учители до края на естествения му жизнен цикъл. Щеше да се наложи да го задържат в убежището под ледената шапка и след като то бъде затворено, така че автоматически щеше да стане Учител.
Веднъж-два пъти момчето изпита известно угризение на съвестта; то се питаше дали не бе по-честно да каже на Дар каква щеше да бъде задължителната последица от цялото време, прекарано с посетителите от Земята. Но всеки път, когато мислеше по този въпрос, той съумяваше да се убеди, че местният жител бе достатъчно възрастен, за да знае добре какво прави.
Въпреки всичко един такъв разговор може би щеше да помогне, ако бе го предприел.
Работата на учените щеше да бъде възможна и през горещия сезон на Абиормен, но все пак той щеше да ги затрудни. Ето защо те полагаха усилия да съберат необходимата им информация преди промяната на условията. Дар наблюдаваше всичко, но ентусиазмът на Крюгер поугасна, след като той присъства на един от биологичните опити.
Бе открита верижната реакция на промените, които ставаха с местните бактерии под действието на топлината. Учените взеха проба от почвата и я поставиха на дъното на херметизиран съд, в който бяха затворени няколко дребни животинки от вида, срещнат от Дар и Крюгер в кратера. Имаше и местни растения — биолозите се бяха постарали да пресъздадат в умален вид живота на планетата. После започнаха да повишават температурата, но постепенно, за да се избегне опасността от топлинен удар, което щеше да усложни обстановката.
Съдът бе добре изолиран, така че по стените му не се отложи парен кондензат и условията за наблюдение бяха много добри. Част от водата бе все още в течно състояние, защото останалата бе извряла и налягането се бе повишило; внезапно стрелката на един от измерителните прибори се отмести от нулевото деление.
Това бе обикновен галванометър, свързан последователно със съпротивление, състоящо се от малка отворена епруветка с вода, която бе поставена в големия съд. Съпротивлението на водата падаше и никой не се усъмни в причината. След няколко секунди промяната стана очевидна — атмосферата в съда се обагри слабо, но все пак достатъчно забележимо в червеникавокафяв цвят. Бактериите се бяха активизирали; образуваха се азотни окиси, които увеличаваха киселинността на водата, запазила се все още в течно състояние, и променяха условията за живот в съда.
Животинките застанаха неподвижно и само обръщаха неспокойно главите си. Всяко от тях се поотдалечи от съседите си; никое не посягаше вече към растенията. В продължение на няколко секунди експериментаторите и подопитните обекти не помръднаха; само безпокойството продължи да се покачва.
Внезапно най-едрото от малките животинки се строполи на дъното на съда; за трийсетина секунди останалите го последваха. Крюгер погледна отстрани към Дар, но малкият му приятел не го забеляза. И двете му очи бяха приковани в съда. Момчето върна погледа си към съда и усети как му прилошава. Малките създанийца губеха формата си и се превръщаха в протоплазмена каша. Локвичките оставаха отделени една от друга дори тогава, когато две животинки бяха паднали близо едно до друго. Нещо потръпваше във все още живите пихтиести купчинки; когато Крюгер забеляза това, стомахът му не издържа. Той се втурна навън.
Изглежда сцената не направи никакво впечатление на Дар, който продължи да наблюдава още половин час; на края локвичките се превърнаха в петдесетина дребни твари, подобни на червеи; те не напомняха с нищо животинките, от които се бяха образували. Те пълзяха из съда и очевидно можеха да се грижат превъзходно за себе си.