— Точно тук ни помогна нишката от Земята. Може би знаете, че има някои видове вируси, които са естествени врагове на бактериите. Вирусът влиза в контакт с бактерията, прониква през клетъчната й стена и след малко стотина нови вируси напускат мъртвите останки на бактерията.
— Не го знаех, но не виждам нищо особено.
— Вярно е, поне дотук. Но понякога става така, че бактерията продължава да живее и след като вирусът е проникнал в нейното тяло, сякаш нищо не е станало.
— Напълно възможно. Всеки род си има известна имунна устойчивост.
— Остава съвсем малко. Бактерията изживява определеното й време и се дели по известния начин; нейните потомци правят същото в продължение на десет, двайсет, а понякога и сто поколения. И внезапно под действието на радиация, химически вещества, а понякога и без видима причина по-голямата част от потомците на първата бактерия загиват и от техните останки изскачат цели облаци вируси!
— Какво?
— Да, точно така става. Още в началото вирусът е заразил жертвата си по такъв начин, че неговият наследствен материал се дели заедно с бактерията във всичките й потомци. А на края някаква промяна в условията ги връща към обичайното размножение.
— Разбирам — рече бавно Бърк. — Вие считате, че в ядрата на всяка клетка на същество като Дар Ланг Ан са записани факторите, които при дадени условия ще дадат живот на онази морска звезда, така ли?
— Точно така. Връзката между тях представлява взаимоотношение между родител и дете толкова, колкото любимото домашно животно е дете на своя стопанин. Има съмнение, че хлоропластите се намират в същото отношение с растенията на Земята.
— В същност аз не виждам разликата.
— В известен смисъл може би тя определя отношението на «топлите» същества към народа на Дар.
— Възможно е. Но вие не ми казахте нищо, което да намали първоначалните ми опасения, освен факта, че и двете форми трябва да умрат, за да се появят отново. А добавихте нещо, което ме тревожи още повече.
— Какво е то?
— Времето, за което е протекла адаптацията към промените в климата. Ако вие имате право, тогава за по-малко от десет милиона години поне едната от тези раси е стигнала до степен на интелектуално развитие, която е напълно съпоставима с нашата. На Земята същото е станало сто пъти по-бавно, а може би и два пъти по сто. Тогава тези същества са измежду най-приспособимите форми на живот във вселената, а именно тук човекът винаги е имал предимство, поне досега.
— Доколкото разбирам, вие се страхувате, че ако сложат ръка на техническите постижения на хората, те ще населят галактиката и ще изместят човека, така ли?
— Честно казано, да.
— А къде мислите, че ще се установят?
— За бога, човече! Навсякъде, разбира се: Земята, Марс, Меркурий или който и да е от петдесетте свята, където можем да живеем самите ние, в допълнение към още толкова, където не можем! Ако засега не са в състояние да започнат, това скоро ще стане, а именно тяхната приспособимост ме безпокои най-много. Представяте ли си да влезем в конфликт с тях: как се убива същество, на което му растат нови ръце и крака на мястото на повредените? А какво ще кажете за реколтата от наследници, в случай че му хвърлите една бомба?
— Не знам, пък и не мисля, че има някакво значение.
— Защо да няма? — прозвуча почти прегракнал гласът на Бърк.
— Защото, ако Дар Ланг Ан може да живее на Земята и на много други места, а неговите колеги с огнена кръв имат нужда от по-висок температурен режим, както отбелязахте съвсем точно преди малко, никоя планета не предлага и двата диапазона на изменение на температурата. Ако дадена група от народа на Дар реши да се премести на Земята, как ще се хареса това на «горещите» им роднини, които пътуват с тях? Несъмнено Дар иска да има потомство, така както и всеки от нас; тогава как ще се почувствува той при мисълта, че заедно с него на Вега Две или на Меркурий се премества и морската звезда, в която преминава тялото му? Какво ще’ стане тогава с неговите деца? Не, не, господин командир? Разбирам ви, повечето от нас са решили, без да се позамислят, че Учителят при горещите извори е някакъв упорит в ограничеността си стар празноглавец и диктатор, чието мнение не струва дори колкото енергията, необходима да бъде предадено то; но ако се задълбочат малко повече, те ще доловят, че той е много по-проницателен, отколкото мнозина, които познавам!
Бърк поклати бавно глава, без да откъсва погледа си от биолога.