— Доктор Рихтер, отдавна мислих по този въпрос и предполагам, че имате право, когато казвате, че и оня Учител долу е сторил същото. Но вие ме разочаровахте малко, защото очевидно мисълта ви е спряла дотук.
— Какво искате да кажете?
— Вашите доводи са правилни, но само при условие, че двете раси са технически ограничени! Дар не би имал нищо против морската звезда, когато тя реши да пренесе за няколко години на друго място генетичните структури, от които ще се роди неговото поколение, стига да бъде сигурен, че тя отива на планета, подходяща за тази цел, или… че той самият ще успее да се пъхне в някой хладилник, за да постигне същото. Не забравяйте, че това същество ще има същото желание за потомство и ще трябва да помогне на расата на Дар, за да може да го задоволи. Ако местните жители на тази планета я напуснат с помощта на техническите познания, придобити от нас или постигнати по собствен път, те ще бъдат едни от най-активно сътрудничещите си групи в историята на разселването сред звездните облаци; тогава човекът ще трябва да мине на задно място, ако изобщо оживее.
— А на мен ми се струва, че ако това сътрудничество се осъществи, то ще бъде добър пример за всички нас. Но тези раси съвсем не са близко до подобно сътрудничество, поне засега.
— Това е вярно, но за да се запазят нашите интереси, те никога не трябва да го осъществят. Колкото и да ми е неприятно, подобно на вас и на младия Крюгер, боя се, че единственото разумно решение от наша страна е да попречим на Дар Ланг Ан да се върне при своите хора с познанията, придобити от нас. В противен случай ние им даваме галактиката.
— Наистина не ми е приятно да го направим. Как ще оправдаем подобна постъпка, след като самите ние го подтикнахме да научи колкото може повече?
— Не можем да я оправдаем — каза мрачно Бърк, — но трябва да го сторим. Сигурен съм, че ще се ненавиждам до края на живота си, но след като премислих всичко, реших да попреча на Дар Ланг Ан да види отново своя народ в името на човешката раса.
— Боя се, че имате право, макар и от това да не ми става по-леко.
— На мен също. Е, ще бъде по-почтено да му го кажем още сега. Ще свикам цялата група и ще дам на всички възможността да изложат свои фактически аргументи. Това е почти всичко, което мога да направя в името на почтеността.
— Младият Крюгер няма да изложи факти, но ще има възражения.
— Давам си сметка. На той не знае каква услуга му правя.
Биологът погледна рязко към възрастния офицер, но Бърк нямаше какво да добави.
XV. Астрономия; логика
Дар Ланг Ан изслуша доклада на биолозите с не повече от обичайния за подобни случаи интерес, защото думи като «флуоровъглероди» и «силикони» не му говореха твърде много. Но той реагира на съобщението на командира и реакцията му не бе въздържана в никакъв случай.
Бе наистина смаян, но не успя да го изрази гласно, защото Нилс Крюгер го изпревари. Дар се заслуша в разговора за справедливост, почтеност и благоприличие, подхванат от Бърк и Рихтер, но не разбираше напълно смисъла на техните думи. Във всеки случай той не насочи натам цялото си внимание, защото трябваше да изгради линията на собственото си поведение.
Прекият спор изглеждаше безсмислен. Тези мъже бяха изградили мнението си върху онова, което бяха чули за него и за неговия народ. Той не успя да разбере защо Абиормен представлява опасност за галактиката, но бе привикнал да цени високо мнението на учените хора. Сега обаче вроденото му чувство за дълг го принуждаваше да се противопостави на решението на Бърк — да спори, да лъже, дори да направи престъпление, но да занесе на своя народ сведенията, които считаше за жизнено важни. Друг импулс бе природната му любознателност; ако не бе чувството му за дълг, щеше да отиде с голямо удоволствие до Земята със своите нови приятели — ако можеше все още да ги нарича така — и да види някои от световете, за които му бяха разказвали Крюгер и астрономите. Навярно щеше да заговори за принудата, която очакваха от него да приеме, но момчето не му даде тази възможност. То бе забравило за дисциплината, придобита по време на обучението му като курсант, и се бе приближило застрашително до личното оскърбление на своя командир. Дар не схвана изцяло обстановката, тъй като имаше твърде смътни представи за служебното положение на Крюгер, но разбра съвсем ясно, че момчето настояваше да го пуснат обратно при неговия народ.
Макар и съвсем бегло, но Дар имаше някаква идея за чиновете и затова му се струваше невероятно, че Крюгер може да спечели в спора със своя командир. Дали би могъл да се измъкне незабелязано и да открадне някой от оперативните модули? Неведнъж бе гледал внимателно как ги управляват; дали щеше да се справи сам? Паметта щеше да му помогне да натисне нужните за даден случай бутони, след като веднъж бе видял точно кои бяха те. Но опитът на летец, събиран през целия му живот, не му позволи да направи тази почти сигурно фатална грешка. Той разбираше, че за управлението на какъвто и да е космически летателен апарат трябва да се знае много повече от онова, което бе само наблюдавал по време на двайсетина полета.