— Долавям, че това съвпада с геоложката скала на времето, но нима то не потвърждава и моето становище за приспособимостта на двете раси?
— В известен смисъл имате право, но лично аз не вярвам, че която и да е органична структура би могла да се приспособи към бъдещето, което й предстои в тази система. Не забравяйте какво ви казах — околното пространство е заредено с газове и прах. Следователно в средата съществува триене. Ето защо е възможна и първата теория, съгласно която Алциона е уловила системата на Тиър. Всяка година нараства времето, прекарано в горещата зона, а заедно с него намалява и разстоянието до гигантската звезда, което дава възможност на народа на Дар да живее на свой ред. Ако Алциона не напусне купа на Плеядите, което, поне както изглежда, тя няма намерение да прави, след още половин или един милион години червеното слънце ще падне върху нея заедно с Абиормен.
— Това е много време.
— Това е време, което не може да се определи с точност; много преди то да изтече, Абиормен ще стане необитаема дори за «топлата» форма на тукашния живот. Наш дълг е да изведем двете раси от планетата или поне да им помогнем да го сторят сами; в противен случай може да бъдем обвинени в престъпна небрежност.
— Но след като светлинното налягане на Алциона изтласква материята, от която се образуват планетите, как ще се задържи наоколо достатъчно вещество, за да последва и продължи триенето, за което споменахте?
— Подобно на гравитацията, ефектът на светлинното налягане върху дадена частица е функция от нейните размери и относителното й тегло. Уверявам ви, че ние направихме много измервания в околното пространство и аз съвсем не ви занимавам с предсказания за онова, което би могло да се случи. Единственото нещо, за което имам достатъчно сериозни съмнения, е дали върху Тиър ще се натрупа достатъчно материя, която да увеличи неговата светимост дотолкова, че да бъде унищожен животът на тази планета преди окончателното падане. Не мога да ви кажа кое ще стане по-напред, но едното от тях непременно ще се случи.
— А къде да отведем тези хора? Съмнявам се, че в галактиката има планета със съвършено същите сезонни изменения.
— Готов съм да се обзаложа, че има хиляди. Наистина, ние още не сме намерили друга такава планета, но голяма част от галактиката е все още неизследвана. Дори да не намерим, те могат да се научат да живеят в кораби, което може да се окаже по-добро разрешение на нещата и за двете раси, защото многобройни техни представители ще имат възможност да живеят едновременно. Представям си кораб с горещи и студени отсеци, населени през цялото време с хора, които преминават от единия в другия, когато животът ми достигне определената граница. Струва ми се, че това е много по-подходящо за жителите на Абиормен, отколкото някоя планета от типа на Земята, и съм убеден, че правителството ще приеме подобно разрешение на нещата. Господин командир, ние ще трябва да се върнем тук много преди да станете адмирал, за да създадем технически училища и за двете раси. Не ме интересува какво мислят сегашните «топли» Учители, защото малко познания по астрономия ще ги накарат да променят своите схващания.
— Ако все пак бъде възможно да се преподава астрономия на раса, която гледа със звукови вълни — отбеляза сухо Бърк и допълни: — Не, това е шега. Съгласен съм с вас.
Облекчението по лицето на Крюгер бе явно забележимо, но нищо не показваше чувствата на Дар. Командирът продължи:
— Дар Ланг Ан може да остане при нашите учени колкото счита за необходимо и да се върне при своя народ, когато пожелае. В известен смисъл аз рискувам, като давам това разрешение, но почти не се съмнявам в крайното заключение на началството. Млади приятелю — обърна се той внезапно към Крюгер, — ето ви един прекрасен пример за степента на риска при вземане на решение с недостатъчно сигурни доказателства. Но не се впечатлявайте прекалено много. Вие никога няма да разполагате с всички необходими сведения по даден въпрос, а ще ви се налага да намирате нужния отговор, особено ако сте командир на космически кораб. Ще трябва да се научите да приемате определен риск, когато вземате някакво решение. И ако това ви провали някой път, не бих искал да чуя от вас оплаквания.
— Слушам, сър! — отговори Крюгер.
— Много добре. Дар, няма да ти се извинявам за предишното си решение. Но докато бъдеш при нас, ще ти помагам с всичко, от което имаш нужда, стига да е в моите възможности.
— Благодаря ви, командире. Моите Учители ще го оценят.
— Не е ли вече време да затваряте вашите убежища?
— Още само една година. Бих искал да се върна веднага, след като вие разрешихте, тъй като имам да докладвам за много неща.