— Моника ще донесе кафе — продължи с приятелски тон Туийд.
— Денят ще е тежък.
— Сигурно и вие сте имали тежък ден, мис Грей, когато сте отишли да се гмуркате в Дънуич. Поне така ми каза мистър Хари Бътлър в управлението на полицията в Ипсуич преди два дни.
— Мис Грей? — тя го дари с най-чаровната си усмивка. — Спомням си, че когато се видяхме за последен път, за вас бях Пола.
— Това е официален разпит и аз разследвам хладнокръвно убийство. Как според вас е била убита приятелката ви?
„Иска да намери слабото й място. Ще се опита да я извади от равновесие, като й задава съвсем директни въпроси“ — помисли си Туийд.
— Изглеждаше удушена — тихо отвърна Пола.
— От експерт. Бих казал, от професионалист.
— Защо мислите така? — рязко се намеси Туийд.
— Заради резултатите от аутопсията, направена от доктор Кърси. Сигурно сте чували за него — един от най-добрите патолози. — Букенън подрънкваше шепа монети в джоба си.
— На какво базира той предположението си? — настояваше Туийд.
Букенън се обърна към него и проницателните му сиви очи го погледнаха внимателно и малко учудено. Той много добре знаеше, че Туийд се бе намесил само за да поеме част от натиска върху Пола.
— На начина, по който удушвачът е притискал с палците си гърлото й — смъртта е била бърза и сигурна. Кърси подозира, че някои от белезите по шията са направени, след като момичето е било вече мъртво — вероятно опит да се прикрие сръчността на убиеца. Сега, ако нямате нищо против, бих искал да продължа с въпросите си към мис Грей. В крайна сметка тя е била на местопрестъплението, а не вие.
— Не съм била на местопрестъплението — отвърна му Пола. — Треперех от студ и страх на върха на едно дърво, когато се е случило всичко.
— Но сте видяла убийството?
— Не. Искате ли да ви разкажа защо отидохме там с Карин?
— Искате да дадете показания?
Букенън погледна Уордън, седнал с бележника в скута си, а после и Туийд, като очакваше той да се противопостави. Туийд само кимна и продължи да върти в ръцете си една химикалка.
Пола започна разказа си сбито и без излишни думи. Докато говореше, Букенън нито за миг не отдели очите си от нейните, но тя издържа погледа му. Инспекторът кръстоса краката си и постави на коляното си чашката и чинийката, които Моника му бе подала. Скоро Пола завърши:
— … Как бих искала да останем в Лондон на покупки. Трябваше да настоявам повече.
— Не знаех, че се интересувате от подводни проучвания — каза Букенън.
— Не всичко знаете за мен, нали? Това бяха показанията ми.
— А тези загадъчни маскирани мъже с пушките… — в гласа му имаше сарказъм и той изчака, като се надяваше Пола да се хване на въдицата. Тя не отговори нищо и Букенън продължи: — Кои може да са били? Защо ще искат да ви убият? Когато ви преследваха по обратния път към Олдбърг, защо веднага не се насочихте към брега?
Уордън се усмихна. Тази тактика беше типична за Букенън. Без предупреждение построяваше стена от въпроси и с нея притискаше разпитвания. Много свидетели не бяха издържали натиска.
— Дадох ви показанията си — повтори Пола. — Не ви отговорих само на един от трите въпроса. Но ще ви угодя. Няма да се сърдите, ако се повтарям, нали?
— Ни най-малко.
— Нямам представа кои могат да бъдат убийците. Не зная защо ни преследваха. Що се отнася до третия ви въпрос, ако познавахте тази част на крайбрежието, щяхте да знаете, че местността на юг от Дънуич е едно от най-пустите места на света. Трябваше да стигнем до паркираната кола, за да избягаме.
— А трите лодки на преследвачите ви кога се появиха, след като се бяхте гмурнали ли?
— Прочетете показанията ми.
— Съпругът на Карин, капитан Виктор Роузуотър, служи в една база на НАТО в Южна Германия. Някой трябва да му каже какво се е случило.
— Вече го направих. Не беше приятно задължение.
— Не споменахте за това в показанията си.
— Прибавете го сега.
— Как реагира той?
През цялото време Пола се бе страхувала от неочакван въпрос и ето, че сега Букенън го зададе. Не бяха помислили за това по време на дългия разговор с Туийд. Тя се поколеба за секунда, оправи с ръка едно плисе на полата си.
— Не ми повярва. Мисля, че дори и сега не може да възприеме какво се е случило.
Букенън приглади назад кафявата си късо подстригана коса. Уордън познаваше жеста — инспекторът не бе получил отговора, който чакаше. Букенън изведнъж погледна през рамото си към Нюмън.
— Имате ли какво да добавите към последната част от разказа на мис Грей? Вие сте били там в най-важния момент. Имам и още въпроси към вас, след като ми разкажете какво знаете по случая.