Първото нещо, което направи впечатление на Нюмън в центъра на града, беше значително по-големият брой униформени мъже, които патрулираха на групи. Бе решил да посети бар „Маями“, откъдето мнимите агенти на DST бяха отвлекли Анри Бейл, преди да го убият.
При предишната си среща с Изабел тя му бе казала адреса на заведението. Чудейки се дали е отворено по това време на нощта, Нюмън паркира близо до бара и извървя останалото разстояние пеша. Знаеше, че във френските си дрехи и с килнатата настрани барета можеше да мине незабелязан от няколкото двойки, забързани да се спасят от студа. Бар „Маями“ беше отворен.
Нюмън бавно влезе вътре и се огледа за френски офицери сред посетителите. Повечето бяха цивилни — все здрави пиячи, на които не им се ставаше от масите. Главният барман, описан от Изабел, почистваше тезгяха.
— Чаша перно — поръча Нюмън.
— Скоро ще затваряме — предупреди го пълният барман, когато взе парите.
— Търся Изабел Томас — прошепна Нюмън. — Не мога да я открия в апартамента й. А сме ей така с нея. — Нюмън сплете показалците си и намигна. — Да имаш някаква идея къде може да се е запиляла?
Барманът понечи да свие рамене, но забеляза банкнотата от двеста франка, която стърчеше измежду пръстите на Нюмън. Ръката с парцала започна да се движи по-бавно, мъжът се огледа бързо и се наведе напред:
— Не знам точния адрес.
— Е, горе-долу поне. Нещо, от което да започна.
— И другият… — барманът спря насред изречението, но Нюмън го довърши наум: „И другият каза така.“ Барманът не откъсваше очи от банкнотата на една ръка разстояние от него.
— Аркашон — прошепна той. — Повече не мога да ви кажа.
— А ти откъде знаеш, че е там?
— Момичето често идваше преди. Гаджето й работеше тук — онзи, дето го претрепаха на гарата. Веднъж го чух да й казва, че щял да я посети в Аркашон, когато отидела там. Това е.
— Все е нещо. Благодаря.
Бързо му подаде парите. Барманът започна усърдно да лъска тезгяха, сякаш съжалил, че се е разприказвал. Нюмън допи перното, излезе и бързо отиде до колата. Запали двигателя и го остави да поработи, преди да потегли. Новините бяха възможно най-лошите. Щом за двеста франка барманът му бе казал на него, непознатия, местонахождението на Изабел, значи го бе правил и преди. Всичко водеше до извода, че хората на Дьо Форж са по следите на момичето. И не можеше да се отърве от убеждението си, че на шосето бе видял именно Бертие. Трябваше незабавно да предупреди Изабел.
Следващата задача щеше да бъде откриването на бележника на Бейл. Потегли, когато от бара излезе голяма група хора. Отсега нататък трябваше да бъде изключително внимателен.
31.
Нюмън намали скоростта, когато наближи блока на Изабел. Бе решил да паркира в една пряка на тридесетина метра от входа към двора, където бе оставил колата предния път. Достатъчно далеч, за да не събуди подозрението на евентуалните постове пред сградата, и достатъчно близо, за да може да изтича до нея, ако се наложеше да бяга.
Улицата беше празна. Беше и тъмна, ако не се смяташе осветената витрина на магазина срещу входа на блока и мъждивите светлинки на уличните лампи. Пред самия вход нямаше никой, но на тротоара пред витрината се бяха скупчили група мъже в дебели палта. Играеха на зарове. В този студ? Погледна ги пътьом, стегна крака върху педала, но не ускори. Тридесетина метра по-нататък зави по тясна павирана пресечка и паркира с две колела на тротоара.
Не изгаси веднага двигателя. Остана неподвижен и замислен зад волана. Един от играчите бе вдигнал главата си, когато ги подминаваше. За момент Нюмън го бе видял съвсем ясно. Беше облечен в дебело старо палто с вдигната яка, на главата си имаше шапка. Но лицето под шапката беше същото, което Нюмън вече бе виждал на снимка. Зло, ухилено лице. Като на гном. Като на опасно и жестоко джудже. Сержант Рей от състава на Трети корпус. Геният на Дьо Форж, специалист по взривни устройства. Човекът, за когото се говореше, че има много повече власт, отколкото предполага сержантското му звание. Защо тогава седеше на улицата пред входа за апартамента на Изабел в тази ледена нощ? Защо отново се усмихваше? Дали не очакваше поредния си професионален успех?