— Беше на живот и смърт. Или те, или ние. Сега имам доказателства. Предлагам ти да тръгнем веднага към Аркашон. Трябва да се свържа с Париж.
34.
8.30 сутринта. Ниски сиви облаци се бяха спуснали над Аркашон, притискайки града като похлупак. Пола излезе от реното. Посрещна я хапещият студ пред входа на сградата, в която живееше Изабел Томас.
Бътлър също слезе, за да я придружи. Нийлд остана зад волана — да пази колата и да наблюдава входа. И двамата с Бътлър носеха малки радиотелефони, с които можеха да поддържат връзка. Нийлд щеше да предупреди за най-малкия знак на опасност от улицата.
Преди да тръгнат от хотела, Пола се беше обадила на Изабел. Съвсем не ентусиазирано французойката се бе съгласила да я види. Бътлър настоя да придружи Пола до апартамента.
Изабел отвори вратата, без да сваля веригата. Надникна навън.
— Кого търсите?
— Казвам се Пола Грей. Намира ли ви се случайно малко швейцарско сирене „Грюер“?
— Кой е мъжът с вас?
— Моят пазач — усмихна се Пола. — Приятел и професионален телохранител. Хванал е здраво каишката ми.
Изабел свали веригата, отвори вратата, после я затвори и отново постави веригата. Поведе гостите си през големия хол към една маса с кресла и диван около нея. Бътлър каза, че няма да им пречи и попита къде да се настани, докато чака.
— Ще пиете ли кафе? — запита Изабел.
— С удоволствие. Черно, без захар — отвърна Пола.
Пет минути по-късно Изабел се върна с кафето, оставила Бътлър в кухнята. Отново изгледа Пола от глава до пети и седна сериозна от другата страна на масата. Пола усети скритата й враждебност и отгатна първия въпрос на Изабел.
— Близки приятели ли сте с Боб Нюмън?
— Работя в една служба за сигурност. Мистър Нюмън ни помага от време на време. Нали знаете, задграничните кореспонденти обикалят по целия свят и са наясно с всичко, което става. Познаваме се добре, но не бих казала, че сме близки приятели.
Изабел се опита да прикрие облекчението в погледа си. Сега Пола разбираше защо бе привлякла Нюмън — освен изключително красива, тя беше и умна. Това обясняваше ентусиазма, с който Боб я бе описал. Пола бързо смени темата на разговора.
— Тук чувствате ли се в безопасност? Преживяла сте някои доста неприятни неща.
— Мога ли да ви наричам Пола? — изведнъж се оживи Изабел. — Чудесно. Аз съм Изабел. Пола, има нещо, за което трябва да ти разкажа. Боб ме предупреди да пазарувам само рано сутрин и да си стоя вкъщи през останалото време. Точно това и правех.
— Правилно…
— Чакай, има още. Един продавач ми каза, че скоро тук щял да пристигне онзи странен британски кораб, с двойния корпус. Боб се интересуваше от кораба. И от някакъв развратник, наречен лорд Дейн Доулиш.
— И той ли пристига в Аркашон? — рязко попита Пола.
— Не знам.
— А къде е чул новината продавачът?
— В бар „Мартиника“, близо до брега. Така ми каза.
— Можеш ли да ми обясниш къде точно се намира този бар?
— Да — Изабел сякаш изгаряше от желание да помогне. — Ще ти нарисувам скица, за да стигнеш по-лесно. Сигурно вече е отворено. Но местенцето е доста противно. Сега ще взема лист…
Когато Изабел начерта плана си, Пола забеляза колко чист и ясен е той. Почеркът й беше същият. Отпиваше от кафето си, докато французойката й обясняваше подробностите. Движенията й бяха изящни и в същото време енергични.
— Мога ли да ти задам един въпрос? — попита тя, когато Пола сгъна листа.
— Разбира се.
От началото на срещата си двете жени бяха разговаряли на английски. Постепенно започваха да усещат помежду си топлотата на приятелството.
— Имаш ли представа кога Боб ще дойде в Аркашон?
— Никаква. Той почти никога не ми казва плановете си.
— Пола! — французойката изведнъж отново се оживи. — Щях да забравя, а може би трябва да знаеш това. Няколко часа след като си тръгна оттук, Боб ми се обади по телефона. Предупреди ме, че е видял един френски офицер на излизане от града. Името му е лейтенант Бертие. Описа ми го и каза да внимавам за този мъж.
Новината изненада Пола. Тя си спомни инцидента в колата, когато лейтенантът я беше закарал до „Адмиралтейството“. Бертие, който се бе представил за Джеймс Сандърс, който бе ключова фигура сред най-доверените хора на Дьо Форж. Аркашон вече не беше сигурното убежище, от което се нуждаеха. Пола внимателно обмисли отговора си.
— Чух за този Бертие. Той наистина е опасен. Моля те, вслушай се в съвета на Боб и се пази. Сега трябва да тръгвам.