— И ти се пази — помоли я Изабел. — Ако се наложи да се криеш, ела тук.
— Няма да се колебая, вярвай ми! — Пола се опитваше да скрие изненадата си от присъствието на Бертие в града. — Ще ти се обаждам.
Бътлър излезе от кухнята:
— Благодаря за чудесното кафе.
Излязоха на тротоара и той се огледа в двете посоки на улицата. После се отправиха към колата, където Нийлд изглеждаше заспал зад волана.
— Вярваш ли й? — попита Бътлър.
— Единствените хора, на които вярвам сега, са в екипа на Туийд. Появата на Бертие тук ме шокира. Ще трябва непрекъснато да се оглеждаме за него. Където и да ходим!
— А сега къде точно ще ходим?
— В бар „Мартиника“. Оттам е тръгнал слухът, че пристига „Стоманеният лешояд“ на Доулиш. Всеки път потръпвам при мисълта за този кораб. Напомня ми за нощта, когато се гмуркахме с Карин Роузуотър. Тогава го видях за пръв път. Е, хайде да видим какво ще узнаем в бар „Мартиника“.
„Местенцето е доста противно“. Изабел се беше изразила много меко. Пола, облечена в шлифер, влезе сама в бара. Бътлър я последва след половин минута, но с нищо не показа, че я познава. Този път Нийлд не остана в колата. Влезе в бара малко след Бътлър.
Мястото представляваше обикновена моряшка кръчма. Пола се отправи веднага към бара. Посетителите — мъже в къси двуредни палта — я огледаха с жадни очи. Един от тях й подметна нещо неприлично, но тя не му обърна внимание.
— Сух вермут, ако обичате — каза на бармана.
Седна на едно високо столче и когато барманът — едър грубоват мъж с леко кривогледи очи — се приближи с чашата, тя рискува и направо го попита:
— Вярно ли е, че се очаква онзи английски катамаран — „Стоманеният лешояд“?
— О, не знам. Не ми е работа. Гледам само да си прибирам парите от поръчките — той хвърли поглед през рамото й. — Трябва да питате ей оня човек. Седнал е на ъгловата маса зад вратата.
Пола отпи от вермута си. Беше доста рано за алкохол, но щеше да изглежда нелепо, ако оставеше чашата си недокосната. Огледа стените на бара, изпъстрени със снимки на голи момичета в най-различни пози. И изведнъж замръзна. На масата в ъгъла седеше пълен широкоплещест мъж, облечен в късо моряшко палто. Бранд.
За последен път беше видяла помощника на Доулиш по време на състезанието в Гренвил Грейндж. Сега той я гледаше право в очите. Каза нещо на двамата здравеняци, които му правеха компания, изправи се и тръгна към нея. Огромната му длан сграбчи рамото й и Бранд се покатери на съседния стол.
— Мис Пола Грей. Какво прави такава изискана дама като вас в Аркашон, в тази долнопробна кръчма?
— Бъдете така добър да свалите лапата си от рамото ми, ако искате да си говорите с мен.
— Корава жена! — Бранд пусна рамото й. — Светът е малък, нали?
— Нека повторя въпроса ви — какво правите вие самият толкова далеч от Олдбърг?
— Ех, тия любопитни репортери. Все задават въпроси. Този навик някой ден ще ви навлече ужасни неприятности.
— Рядко се занимавам с журналистика. По принцип работя в една застрахователна компания.
Бранд се ухили неприятно:
— Затова ли умеете да избягвате въпросите ми? Попитах ви защо сте тук. В Аркашон. В този бар.
Пола се извъртя на стола си с лице към него, за да може по-лесно да се измъкне, ако се наложеше. Усмихна се ледено:
— Бранд, хайде да сключим една сделка. Първо вие ще ми отговорите, а след това аз. Става ли?
— Не става — изражението му беше грозно. — И не ми се правете на умна. — Ръката му отново се протегна напред и я сграбчи над лакътя. — Последната жена, която се опита да хитрува пред мен, още носи синини. Искам отговор…
— Аз ще ти го дам — каза Бътлър зад гърба му. Гласът му беше овладян, както и лицето му. — С мис Грей имаме важна среща и ако не си махнеш пръстите от ръката й, аз ще счупя твоята. Може да строша и двете ти ръце, за по-сигурно.
Бранд пусна Пола, слезе от стола и застана с лице към Бътлър, няколко сантиметра по-висок от него. Нещо в стойката му, в безизразното му лице, което го наблюдаваше отгоре, разколеба Бранд. Той вдигна рамене и се отправи към масата си.
— Бих могъл да те размажа.
— Защо не опиташ? — предложи Бътлър.
Лицето и вратът на Бранд почервеняха. Той се обърна и отново изгледа Бътлър. Юмрукът му се сви, готов да нанесе първия удар.
— Слушай, ако исках да се бием, щях да започна аз — каза кротко Бътлър. — Естествено някой щеше да извика полиция, а много свидетели щяха да посочат виновника. Щяха да го посочат проснат на земята.
— Струва ми се, че закъснявате за срещата си.
Бранд се върна до ъгловата маса, където го чакаха приятелите му. Един от тях бе започнал да се надига от стола си. Нийлд, застанал близо до масата, го хвана здраво за рамото и го натисна надолу. Без да го пуска, той се обърна на френски към втория мъж: