— DST. Ако създавате проблеми, ще ви пръсна черепите. — Ръката му се намираше под палтото, хванала валтера. — Или ще ви арестувам като заподозрени терористи…
Бранд седна на масата. Пола и Бътлър минаха покрай него. Бранд не ги погледна. Нийлд ги последва и тримата излязоха от бара.
Бътлър седна зад волана на реното, Пола се настани до него, а Нийлд се качи отзад. Жената се обади:
— Благодаря ти, Хари. Започваше да става сериозно. Видя ли колко голяма беше ръката му? Наистина ме заболя. Но ти успя да го сплашиш.
— Точно това е интересното. Изплаши го споменаването на полицията. Ти знаеш кой е той, нали?
— Разбира се. Бранд — дясната ръка на Доулиш. Наежи се, когато го попитах какво прави в Аркашон. Явно наистина очакват да акостира „Стоманеният лешояд“. Сигурно затова е тук.
— Освен ако не трябва да свърши нещо друго. Къде отиваме?
— Във вила „Форбан“, за да се видя с Джийн Буржойн. Тя е убедена, че Дьо Форж няма да се появи цял ден. Но по-добре да бъдем предпазливи. Много предпазливи.
— Нали затова сме тук с Пийт.
Той разгледа картата, дадена им от Лазал. На нея бе посочен най-изолираният маршрут до вилата. Тръгнаха по крайбрежния булевард, защото Пола искаше да провери дали не е пристигнал катамаранът на Доулиш. За рибарските лодки, излезли от завета на пристанището, денят щеше да бъде отвратителен. Пола изведнъж се наведе напред.
Улицата беше почти празна. Навесът над витрината на една сладкарница се мяташе бясно над напорите на вятъра, сякаш искаше да полети с него. Дори морето в пристанището беше набраздено от големи пенести вълни. Един мъж, облечен в шлифер и с развята от вятъра коса, крачеше към колата. Пола бе сигурна, че познава атлетичното тяло и плавната походка на човека.
— Хари, спри, когато стигнем до този мъж.
Беше Виктор Роузуотър. Последният човек, когото бе очаквала да види в Аркашон. Пола изскочи от колата веднага след като Бътлър спря.
— Виктор! Каква чудесна изненада! Наистина не очаквах да те видя тук.
Роузуотър я прегърна, видя колата и въпросително погледна Пола. „Типично за него — помисли си тя, — да не я попита направо.“
— Всичко е наред — увери го Пола. — От екипа на Туийд са. Можеш да говориш спокойно. Какво правиш?
— Обадих се на Моника, за да говоря с Туийд. Секретарката му е жена на място. Нищо не ми каза, само ме попита на кой телефон да ми позвъни Туийд. Той ми каза, че се намираш в този район.
— А ти защо си тук, Виктор? Толкова се радвам, че те виждам.
— Исках да те открия. Затова и тръгнах по тази улица. Можем ли да поговорим?
— Хайде да е следобед. Сега трябва да ида на едно място. Виждаш ли онова кафе на пресечката? Да се видим там към четири часа?
— Ще съм там в три и половина. Ще те чакам, докато дойдеш.
— Кой беше този? — попита Бътлър, когато продължиха пътя си.
— Виктор Роузуотър, офицер от военното разузнаване, базиран във Фрайбург в Германия. Пътува много.
Пола му разказа за първата им среща с Туийд в хотел „Драй Кьониг“ в Базел, за убийството на жена му Карин. Бътлър продължи да кара, докато стигнаха до пристанището. От „Стоманеният лешояд“ нямаше и следа.
— Да тръгваме направо към вила „Форбан“ — каза Пола, като погледна часовника си. — Бих искала Туийд да знае за присъствието на Бранд в града.
— Нататък по пътя има телефонен автомат — обади се Нийлд.
— Можеш да му се обадиш оттам…
Туийд, все още в Париж, прекара нощта в Министерството на вътрешните работи. Навар беше осигурил походни легла за него и за Кулман. След години това сътрудничество между Англия, Франция и Германия — между Туийд, Навар и Кулман — щеше да стане легендарно.
Туийд още се чувстваше скован от краткия сън на неудобното легло, когато се обади Пола. Изслуша доклада й за Бранд и за срещата й с Виктор Роузуотър.
— Да, аз му казах, че може да те открие в Аркашон. Вече е близо до врага. Обади ми се, за да ми съобщиш какво ти е казал на срещата в кафето. Може би разполага с нови сведения. Трябва да знам всичко.
— Как е Боб Нюмън?
— Не се е обаждал. Надявам се скоро да разбера какво е открил. Сега ме чуй, Пола. Това посещение във вила „Форбан“ е много рисковано. Франция няма президент, но Навар беше одобрен със слабо мнозинство за министър-председател. Това може да накара Дьо Форж да нанесе решителен удар. А той е непредсказуем. Във вила „Форбан“ можете да налетите на голяма опасност.
— В момента брегът е чист. Имам уникалния шанс да се добера до нещо важно. Джийн е много близка с генерала.
— Няма да си сама, нали?