— Продължавай да лежиш. След малко може да стане напечено.
Нийлд измина още няколко метра и пътят изведнъж се спусна стръмно надолу. Недалеч пред тях стоеше мотористът. В ръцете си държеше автомата. Когато видя реното, той го вдигна и се приготви да стреля.
Нийлд направи това, което бяха решили с Бътлър. Рязко натисна газта и колата полетя напред, насочена точно към фигурата на войника. Той още не се беше прицелил добре. Поколеба се, когато видя втурналата се срещу му машина, и това бе голямата му грешка. В последния момент се опита да отскочи настрани, но краят на бронята на реното го удари. Тялото му прелетя няколко метра и се стовари на пътя като чувал цимент. Повече не помръдна. Колата блъсна и мотора, оставен на стойка малко встрани. Машината подскочи, завъртя се и легна на една страна. Нийлд рязко спря и Пола тихичко го наруга, но предвидливо бе сложила чантата под главата си. Бътлър погледна назад. От антената на мотора не бе останало нищо. Дори и да беше жив, войникът нямаше да може да се свърже с никого.
— Добра работа свърши, Пийт.
— С ласкателства ще стигнеш далеч.
Нийлд излезе на главното шосе и продължи бързо към Аркашон, където Пола имаше среща с Виктор Роузуотър.
37.
Лимузината на генерал Дьо Форж се намираше на средата на пътя към щаба на Трети корпус. Пред и зад нея се движеха мотористите от ескорта. От двете страни на пътя се издигаха малки хълмове. По билата на някои се виждаха ниски дървета. До генерала седеше Леми и разглеждаше картата на Париж.
Шофьорът неочаквано натисна спирачката. Дьо Форж се изправи в седалката и погледна напред. Един от мотористите лежеше на пътя. Машината му беше захвърлена до него, а колелата й още се въртяха. Войникът неуверено започна да се изправя на крака.
— Какво е това, по дяволите! — изкрещя Дьо Форж. — Не може ли да се държи на мото…
Трясъкът на счупено стъкло прекъсна думите му. Нещо прелетя през колата. Прозорецът до Дьо Форж изведнъж се напука. Стъклото до Леми беше същото — оттам бе влязъл куршумът.
— Залегнете! — извика Леми. Сграбчи Дьо Форж и го смъкна до нивото на прозореца. — Това беше куршум! Стойте така, аз ще разбера какво става…
— Глупости! — побесня Дьо Форж. — Кажи на шофьора да продължи напред. И да кара бързо…
Леми се подчини. Шофьорът заобиколи падналия мотор и ездача му. Леми ги погледна и се обърна към Дьо Форж:
— Спряха кортежа, като изстреляха куршум в предната гума на първия човек от ескорта. Оловото я е разкъсало на парцали. Ако е било олово, разбира се. Вероятно са използвали някакъв вид куршум с вътрешен заряд, щом успя да пробие бронираното стъкло.
— Копелетата дори не могат да стрелят точно.
Дьо Форж почти буквално цитираше думите на генерал Дьо Гол след неуспешния опит да бъде убит на 22.VIII.1962 година.
Дьо Форж обичаше да се изразява като легендарния Дьо Гол. За да демонстрира желязното си самообладание и способността си да мисли едновременно за няколко неща, той смени темата:
— Мисля, че Джийн Буржойн е шпионка. Време е да бъде елиминирана. Свържи се веднага с твоята агентка Ивет. Кажи й да тръгне незабавно от щаба на Трети корпус към вила „Форбан“ и да се скрие около нея. Ако Буржойн се отправи нанякъде, да я проследи и да докладва. От транспортната служба да й предоставят радио оборудвана цивилна кола.
Няколко войници от останалия назад ескорт настигнаха лимузината. Леми взе слушалката на радиотелефона и веднага се свърза с Ивет. Повтори й заповедите на Дьо Форж.
— Тръгвам веднага — отвърна жената.
Леми затвори. Погледна дупките от куршума. Явно наистина бяха използвали специален заряд. Куршумът бе проникнал с лекота през стъклото, на сантиметри от главата на Дьо Форж.
Но генералът сякаш бе забравил за инцидента, замислен за други проблеми. Той се обърна към Леми и даде следващата си заповед:
— Леми, точно преди да тръгна, ми се обади Птицата. Съобщи, че неговият доверен човек Бранд срещнал някоя си Пола Грей в Аркашон. Птицата подозира, че тя е агент на нечие разузнаване. Така че обектите на Калмар стават два. Свържи се с него и му кажи да пристъпи към действие незабавно…
Във временния си парижки кабинет Туийд говореше по телефона с Пиер Лорио от Интерпол, базиран в същия град. Лорио отговори на въпроса му:
— Туийд, страхувам се, че не разполагам с нищо конкретно за този убиец. Само непотвърдени слухове, че Калмар е работил в Букурещ, Варшава и Берлин. И че идва от изток, каквото и да означава това.