Отвори чантата си, извади протъркана карта на местността и я проучи. Бедата беше там, че щеше да се наложи да я остави на дежурния администратор, а той изглеждаше любопитен — със сигурност щеше да намери начин да отвори запечатания плик. Изведнъж се сети за разрешението на проблема и маркира с кръстчета три обекта на картата. После номерира кръстчетата. Едно. Две. Три. Написа на отделен лист бележка и я пусна заедно с картата в голям плик. Запечата го и го надписа за Пола Грей. Отиде до рецепцията и го подаде на администратора, като добави още две банкноти.
— Ще трябва да тръгвам. Моля ви, предайте това на мис Грей, когато се върне. А дали ще имате стая за мен по това време на годината?
— Името ви?
— Лайза Мейсън. Не, не го пишете сега, много бързам. Ще попълня книгата като се върна…
Ивет Мурлон видя Буржойн да влиза в „Атлантик“. Изчака няколко минути, а после, убедена, че англичанката ще остане за през нощта, подкара отново колата си. Малко по-нататък по улицата паркира в сянката на висока стена. Изтегли антената и настрои радиопредавателя. Съобщи кодовото си име, когато се свърза, и докладва:
— Обектът се намира в хотел „Атлантик“ в Аркашон. Изглежда, че ще пренощува тук. Някакви заповеди?
— Да, Ивет. Наблюдавай хотела. Докладвай незабавно за всяко движение на обекта. Ако се налага, проследи го. Повтарям — докладвай незабавно…
— Разбрано…
Ивет захвърли микрофона, вбесена от тона на жената. Кучка! Защо ли точно тази надута крава приемаше съобщенията, когато Леми отсъстваше? Й къде ходеше Леми, когато знаеше, че ще се обади? Обикновено отсъствието на майора предвещаваше нечия смърт…
Лейтенант Бертие вървеше по една от пресечките на крайбрежния булевард, когато джобният му телефон изпиука. Скри се под арката на някакъв жилищен вход, извади апарата, каза името си и се заслуша. Заповедите, които получи, бяха подобни на дадените на Ивет. Наредиха му да се обажда през петнадесет минути.
Бертие прибра антената и бързо тръгна към булеварда.
Бранд се обади от апарата в ъгъла на бара. Слуша известно време, отговори кратко и затвори. Остави на тезгяха парите за питието си и забърза към паркираната кола.
39.
Пола взе плика, даден й от дежурния администратор на „Атлантик“. Той отново я повика, когато се отправиха с Бътлър и Нийлд към стаите.
— Един мъж звъня да пита дали сте в хотела.
— Каза ли си името?
— Затвори веднага, щом разбра, че ви няма.
Тримата влязоха в стаята на Пола. Тя и Бътлър се заеха с плика, а Нийлд се загледа през завесите на прозореца.
— Отварян е — каза Пола. — После некадърно са го залепили.
— Нашият приятел на рецепцията — предположи Бътлър.
Пола скъса плика и извади картата и бележката. Съобщението беше кратко: „В десет тази вечер куриер ще ви съобщи една цифра. Вижте картата и ще разберете къде ви чакам.“
— Джийн е извънредно предпазлива. Това никак не ми харесва.
Тя разтвори картата на единствената маса в стаята. С „едно“ беше отбелязано кръстчето върху името „Вила Роз“. Номер две обозначаваше „Разклон“. Под „три“ пишеше „Навес за лодки“. Подаде картата на Бътлър и погледна часовника си. Десет без петнадесет.
— Хари, ти ще показваш пътя, когато дойде куриерът. Дано да е скоро. Тя едва ли разполага с много време. А и тези предохранителни мерки… Трябваше да съм тук, когато ме е потърсила.
— Нека просто се отпуснем и изчакаме събитията — предложи Бътлър. — От това, което видях и чух във вила „Форбан“, съдя, че е корава жена.
— Ще сляза долу, за да посрещна куриера — каза Нийлд и излезе от стаята.
Минута по-късно се върна, като връхлетя вътре. Хвана ръката на Пола и я бутна към вратата:
— Тук е. Но настоява да те види лично. Побързай — администраторът иска да го изхвърли от фоайето…
Пола хукна по стълбите, плътно следвана от Нийлд, а Бътлър се надвеси над парапета, скрил валтера зад гърба си. Мъж с еднодневна брада, облечен като скитник, стоеше срещу администратора. Обърна се, тръгна към Пола и й подаде плик.
— Казаха ми как изглеждате — проговори той с провансалски акцент. — Трябваше да ви го предам лично.
— Благодаря. Мога ли да ви помогна с нещо? С пари?
— Платиха ми добре.
Скитникът докосна с пръст омазнената си шапка, изгледа администратора и излезе от хотела. Вече в стаята си, Пола скъса плика. На сгънат лист хартия със същия почерк бе написано само „Номер три“.