— Нищо ми няма — увери го Пола.
— Има ти много, по дяволите!
— О, Боб, беше също както Карин в Олдбърг. И двете ги намерихме удушени. Захвърлени в стари лодки като някакви ненужни детски кукли. Кошмарът се повтаря, Боб. Ако някога открием кой върши всичко това, аз лично ще го убия. Ще изпразня целия пълнител в главата му…
Най-после се предаде. Избухна в сълзи и скри лицето си в гърдите на Нюмън. Той я прегърна и я притисна до себе си, галейки я по косата и по гърба. Тялото й постепенно се отпусна. Нийлд и Бътлър търпеливо изчакваха встрани, хванали пистолетите си. Внимателно оглеждаха местността. Пола извади кърпичка, избърса очите си и погледна Нюмън.
— Не ме интересува в какви отношения е била с Дьо Форж. Тя беше прекрасна жена. Харесвах я много. Била е и храбра, предполагам. Не е лесно да шпионираш онзи негодник…
— Сигурно си права — Нюмън вдигна плика. — Когато стигнем достатъчно далеч оттук, ще видим какво ти е донесла. Но сега е опасно. Хората на Дьо Форж може да са наблизо. А и не искам местните власти да разберат за нас.
— Предполагам, че по закон…
— По дяволите закона! Сега Дьо Форж е законът тук. Това е работа за Лазал. Ще му се обадя от хотела. Но само след като се изметем от този район.
Пола се беше съвзела и оправяше палтото си. Поклати глава.
— Няма да напусна района на Аркашон, докато Туийд не ми нареди. Джийн е мъртва, но аз съм жива.
— Бих искал по-дълго да останеш такава — каза Нюмън и я поведе към реното.
— Откъде, за Бога, се появи при навеса? — попита Пола на път за Аркашон. Бътлър и Нийлд се движеха в колата зад тях.
Нюмън й разказа:
— Когато с Моше пристигнахме от Ланд, спахме в „Атлантик“ цяло денонощие. После те потърсих, но те нямаше. Реших да посетя Изабел. Това и направих. Когато се връщах в хотела, видях те да влизаш в колата и да я подкарваш като обезумяла. Реших да тръгна след теб и да разбера какво става.
— Е, видя. Не трябваше да оставяме Джийн така. Изглежда ужасно…
— А как? Да приберем тялото и после какво? Да информираме местната полиция и да си навлечем куп неприятности? Или да ни задържат? Мислиш ли, че на Туийд щеше да му хареса това — сега, когато Франция е на път да се взриви? В Марсилия също е имало бунтове срещу американците и арабите. Задълбочава се…
— Откъде знаеш за Марсилия?
— От Изабел — гледа телевизия, слуша радио. Каза ми, че имало много пострадали. Най-важната роля играли, разбира се, нашите приятели с маските.
— Спомена Ланд. Как мина там?
— После ще ти разказвам — отвърна мрачно Нюмън. — Дано сега успеем да се свържем с Туийд и Лазал. Светът на Дьо Форж започва да ни притиска.
В Париж Туийд изкара напрегната вечер. Куриерът с фалшивите документи, изпратени от Моника, пристигна. Лазал съобщи, че в осем тази вечер има прием в дома на Жозет дьо Форж.
Когато стигнаха Паси, Туийд накара шофьора на таксито да спре няколко къщи пред сградата, която търсеше. Изкачи се на терасата на елегантната постройка, обърната към малък парк, и се загледа в спиращите лимузини, от които се изсипваха гостите. Сред тях разпозна Луи Жанин — министъра на отбраната и марионетка на Дьо Форж. Лакеят на вратата попита Туийд дали има покана.
— Журналист съм — отвърна той. — Предай на мадам Дьо Форж, че работя за „Дейли уърлд“. И побързай. Отвън е доста студено. Ако не се върнеш до три минути, няма да ме завариш. Но аз ще се обадя по телефона, за да уредя сам срещата си, а след това ти едва ли ще си още на работа. Ето визитката ми…
Докато чакаше, покрай него минаваха другите гости, облечени във вечерни рокли и костюми. По ръцете и шиите си някои жени имаха бижута, струващи цели състояния. Туийд се чувстваше съвсем добре в спретнатия делови костюм. Защо пък трябваше да се облича специално за това гнездо на пепелянки?
Лакеят се върна забързан, с променено изражение. Покани Туийд вътре, пое палтото му и го поведе през застлания с червен килим вестибюл към голямата зала, пълна с гости. Залата беше мебелирана с вкус и осветена от блестящи полилеи. На стените имаше картини — Туийд позна една на Гоген.
Лакеят с лакти си пробиваше път през шумната тълпа. Гласовете се смесваха със звъна от чаши с шампанско. Туийд забеляза генерал в пълна униформа. Масон, началник-щаб на армията. После лакеят го представи.
Жозет дьо Форж беше висока и стройна жена, облечена в черна кадифена рокля, която подчертаваше превъзходното й тяло. Лъскавата й коса беше прибрана на кок. Властна, но и красива жена. Роклята оставяше прекрасните рамене съвсем голи и се крепеше върху тялото й като с магия. Тъмните й очи изучаваха Туийд, докато държеше в ръка картичката му. Той веднага разбра, че ще се опита да подчини и него на чара си.