— Мистър Прентис от „Дейли уърлд“. Чувствайте се като у дома си на този малък прием. Шампанско? — тя кимна на един келнер и Туийд неохотно взе чаша вино. — Елате, ще седнем, за да си поговорим спокойно — продължи тя на английски. — Толкова много хора. Направо е ужасно. Но поканиш ли един, трябва да се обадиш и на другия, и така нататък. Лесно се обиждат, ако не ги поканиш. Като деца са…
Без да спира да говори, тя го заведе до елегантно канапе до стената, махна му с ръка да се приближи и седна, кръстосала дългите си крака, които се виждаха през дълбоката цепка на роклята. Туийд нарочно задържа поглед върху тях — сигурен беше, че от него се очаква именно това. Заговори на английски — не искаше тя да знае, че владее отлично френски.
— Тук сте събрали много хора от висшето общество. Виждам и генерал Масон. Успява ли да ви даде поне малко морална помощ в тези кризисни дни?
— Най-любопитното, мистър Прентис, е това, че английската преса започва да се интересува от Франция. Скоро Париж отново ще стане столицата на Европа, както беше при Наполеон.
— А Германия?
— Там знаят да уважават силата! — тя махна с ръка. — А скоро Франция ще бъде призната за супер силата на континента. Та ние разполагаме с нашите „ударни сили“ — атомното ни въоръжение. Ето там е застанал генерал Лапоант, командващ тези части.
„Орлите се събират“ — помисли си Туийд, докато се обръщаше да види посочения от Жозет униформен генерал. Бе средно висок, строен, с къс черен мустак. Слушаше усмихнато някаква руса красавица, която го гледаше с обожание.
— Разведе се с жена си — продължи Жозет — и сега Лизет се надява да го покори. Той може да легне с нея, но втори път няма да се ожени.
— Предполагам, че възгледите на премиера ви Навар са други, че той предпочита тясното сътрудничество с нова Германия.
— Навар? Пфу — тя изпъна длан пред устата си и духна в нея.
— Ще се прости с поста си, когато мъжът ми влезе в Париж.
— Имате предвид с армия?
Жозет присви хипнотичните си очи и изгледа Туийд, преди да отговори. После огледа залата и сви устните си:
— Не можем да говорим спокойно в тази лудница. Елате, ще се оправят за малко и без мен.
Туийд спря един келнер, даде му чашата си и последва жената. Тя отвори някаква врата и влезе в по-малка стая, обзаведена главно с меки шезлонги, достатъчно широки, за да могат да поберат двама души. Заключи вратата и се отправи към шезлонга до противоположната стена. Излетна се на него и потупа с ръка мястото до себе си.
— Елате и седнете при мен. Така всичко ще си дойде на мястото.
Туийд седна на ръба с лице към нея. Главата й почиваше на ниската възглавничка на облегалката. Той извади от джоба си малък касетофон, постави го на масичката за кафе, натисна копчето и се чу тихото бръмчене на моторчето.
— Надявам се, нямате нищо против.
Тя се пресегна и натисна бутона за спиране с лакирания в розово пръст. Шумът спря. Усмихна се разсеяно и вдигна голите си ръце зад тила.
— Едва ли ще искате да запишете всичко, което си кажем. Освен това не понасям тези машинки.
— Както желаете! — Той извади писалка и бележник. — Може да си водя бележки, нали? Добре. Бихте ли повторили това, което ми казахте в другата стая? Не успях да го запомня — излъга той.
— Разбира се… — Жозет се поизправи в шезлонга, сви краката си и се облегна на вдигнатите си колене.
Докато говореше, Туийд записваше.
— Казахте — подсети я той, когато жената свърши, — че очаквате мъжа си да пристигне в Париж начело на армия.
— Вие, журналистите, сте наистина непоносими — тя лекичко го плесна по коляното, но ръката й се задържа там. — Вече ме питахте за това. А аз не ви отговорих.
— Сега ще го направите ли?
— Разбира се, че генералът ще дойде в Париж. И ще дойде навреме. Франция плаче за един силен мъж, който да я спаси. Може би ще пристигне и армията му — войниците му са предани и той едва ли ще успее да ги възпре.
„Добре измислено“ — каза си Туийд и продължи да записва. Сега вече виждаше сценария на преврата. Това посещение на приема се оказваше много полезно. Ръката на Жозет нежно се размърда върху коляното му. Туийд я покри с длан. Беше най-привлекателната и най-опасната жена, която бе виждал. Реши да говори направо:
— Какво ще стане, ако мъжът ви влезе и ни завари така?
— Заключих вратата.
— Знаете какво имам предвид.
— О, не се безпокойте. Шарл се забавлява при друга. От много време си има любовница. Някаква англичанка. Винаги е намирал жени, за да се разтовари. Вие никога ли не го правите?