Тя бе извадила ръката си изпод неговата и пръстите им сега бяха сплетени. Лекичко го придърпа към себе си. Туийд трябваше да употреби цялото си самообладание, за да устои. Каза си отново, че Дьо Форж е отговорен за смъртта на неговия агент в Бордо Френсис Кари. На жената, изглежда, просто й се забавляваше. Но може би се опитваше да прехвърли пропагандата на Дьо Форж отвъд Ламанша. Туийд си пое дълбоко въздух.
— Ако не довършим този разговор, ще загубя работата си.
— Добре, питайте, мистър Прентис. Ще си починем после.
— Чух слухове за някакъв клуб на високопоставени личности, чиято цел е да завземат властта в Париж. Чух и друго — че един от членовете му е чуждестранен производител на оръжия, който тайно снабдява генерал Дьо Форж.
Тя се сепна, но се овладя за миг. Беше хитра и реакцията й го свари напълно неподготвен — Жозет протегна напред крака си, сложи го в скута му и се усмихна. На Туийд не му оставаше нищо друго, освен да се усмихне в отговор и да подпре бележника на крака й.
— Не мога да си представя на кой му е хрумнала тази мелодраматична идея — отвърна на въпроса му тя. — А на моите приеми наистина идват високопоставени личности, както сам се уверихте. Искат да следят отблизо последните събития. А те приближават към своя връх — жената бавно раздвижи крака си напред-назад в скута на Туийд. — Връх ли казах? — измърка тя.
— Слабото ви място е — бързо изрече Туийд — това, че нямате никаква политическа подкрепа.
— Така ли мислите?!
Тя дръпна крака си и скочи от шезлонга. Оправи роклята си и се огледа в голямото стенно огледало. После отиде до вратата, отключи я и му кимна да се приближи. Туийд влезе с нея в залата. Жозет го хвана с едната си ръка, а с другата му посочи един мъж, който непрекъснато говореше на брюнетката пред себе си, като подсилваше думите си с отсечени жестове на ръцете.
— Ето я вашата — нашата — политическа подкрепа. Това е Емил Дюбоа — лидерът на партията „За Франция“. Всеки ден хиляди хора се стичат под знамената му.
Туийд разгледа Дюбоа. Среден на ръст, вече позакръглен, на около петдесет години. Имаше рошава коса и дълъг увиснал мустак над плътните си устни. Под официалното си сако носеше обикновена бяла връзка, малко зацапана. Противен тип, който напомни на Туийд за снимките на Пиер Лавал — френския колаборационист от войната.
— Май тежката артилерия наистина е на ваша страна — Туийд се опитваше да възстанови предишното благоразположение на Жозет.
— А тежката артилерия винаги печели. Защо не ми дойдете на гости утре вечер? Ще бъда сама. Ще ви дам картичката си. Обадете ми се предварително, за да се подготвя…
Жозет отвори чекмеджето на писалището до стената. Извади картичка с релефни букви и алена роза над името. Подаде му я с подкупваща усмивка.
— Частната ми визитка с частния ми телефон. Давам я на малко хора.
Туийд благодари, пожела й лека нощ и взе палтото си от лакея. Когато излезе от къщата, потупа джоба си, за да се увери, че касетофонът е там.
— От другата страна на улицата ви чака такси, мистър Прентис — каза му лакеят и посочи колата.
Прентис. Името бе избрала Моника. Бе предупредила за това и главния редактор на „Дейли уърлд“ — близък приятел на Туийд. Вече в таксито, той извади касетофона, погледна го и се усмихна.
— Така ли мислите?! — долетя от касетофона ясният глас на Жозет дьо Форж.
Туийд се изправи, изключи машината и погледна Лазал. Бяха в кабинета на Навар в Министерството на вътрешните работи. Самият Навар в момента отсъстваше.
— Как успя да направиш записа? — попита Лазал. — Нали каза, че изключила касетофона?
— Така си мислеше. В техническата лаборатория на Парк Кресънт изработиха този шедьовър. Включва се след натискането на стопа, а копчето за старт задейства устройство, възпроизвеждащо звука от работещо електромоторче. Когато касетката започне наистина да се върти, звукът спира.
— Добре, а ако тя се бе съгласила да записваш на лента?
— Щях да кажа, че много бръмчи, щях да го взема в ръце и да натисна скритото отзад копче.
— Такива машинки биха ни свършили доста работа. Както и да е, сега най-важното е намекът на Жозет, че мъжът й ще пристигне с войската си в Париж. Разбра ли, че Дьо Форж е назначен за временно командващ Трета армия!
— Не. Нима Навар го одобри?
— Не успя да направи нищо. Генерал Масон обяви назначението публично, без да се допита до Навар. Единствената възможност сега е да уволни генерал Дьо Форж и началник-щаба на армията. Но това ще доведе до въстание. Не може да го направи.