В този момент самият Навар влезе в кабинета. Лицето му беше сериозно и решително. Лазал му разказа за посещението на Туийд и Навар поиска да чуе записа. Отпусна се зад бюрото си, втренчи се във въртящите се ролки на касетата и внимателно изслуша целия разговор.
— Радвам се, че като премиер ще можете да ръководите и вътрешното министерство — каза му Туийд след края на записа.
Навар се усмихна:
— Да, успях да задържа контрола върху министерството. Това е и моят коз в играта. Тайните служби, полицията и най-важното силите за борба с безредици сега са под моя власт. Въпросът е кога да изиграя коза си. Имам нужда от сигурни доказателства за измяната на Дьо Форж.
Телефонът иззвъня, Навар отговори, после подаде слушалката на Туийд:
— Обажда се Робърт Нюмън…
41.
Генерал Дьо Форж се разхождаше из кабинета си и слушаше доклада на Леми за успешната акция на Калмар. Движението му изнервяше майора — Дьо Форж често оставаше зад гърба му, докато той говореше. Генералът обичаше да използва този психологически трик — да кара посетителите да се чувстват неудобно. На едно място прекъсна разказа на Леми:
— Долната част на палтото и обувките ти са целите в тиня.
— Почвата е прогизнала от вода…
— Дори и да е така, трябваше да се изчистиш, преди да влезеш. От теб се очаква да бъдеш по всяко време пример за войниците.
— Моля за извинение. Нямах търпение да ви уведомя за успеха на Калмар. Джийн Буржойн е мъртва.
— Елиминирахме един шпионин. Мисля да превърна сегашните маневри на войската в начало на операция „Маренго“. Преди това ти трябва да започнеш с операция „Аустерлиц“ — създаването на хаос в Париж. Отсега нататък огненият кръст трябва да се появява навсякъде.
Докато Дьо Форж говореше, част от съзнанието му беше заета с мисълта, че в щаба му има шпионин. Някой доставяше информация на властите в Париж — информаторът в службата на Лазал го бе потвърдил. Значи предателят беше сред най-доверените му хора. Лейтенант Бертие? Самият Леми? Трябваше да го разкрие бързо и да го ликвидира. Задължително преди старта на „Аустерлиц“ и „Маренго“.
— Огненият кръст бе знамето на бунтовете в Марсилия и Тулон — увери го Леми. — Утрешните вестници ще са пълни със снимки. Да пристъпя ли към операция „Аустерлиц“?
— Още е рано. Изборът на подходящ момент е най-важната част от всяка кампания. Каза, че ти се е обадил Бертие, за да съобщи, че е видял Пола Грей в Аркашон. В кола с още двама мъже. Тя ще бъде следващата цел на Калмар. Трябва да приключи с ликвидирането й до двадесет и четири часа.
— Не е много. Калмар обича да планира прецизно действията си.
— Е, тогава ще се наложи да побърза с прецизността си. Тревожи ме и загадъчният Манто.
— Той ми се обади и ми каза да поставя два милиона швейцарски франка в платнена торба, а нея да оставя зад телефонната кабина при едно селце до Бордо. Това и направих. После си тръгнах.
— Какво друго ти каза? — попита Дьо Форж през лявото рамо на Леми.
„Истински дявол — помисли си майорът. — Откъде разбра, че това не е всичко?“
— Манто ми каза да отида в щаба за половин час. После съм можел и да се върна при телефонната кабина. Нямал нищо против да се върна и по-рано, но щял да стреля в главата ми.
Това несъмнено бе езикът на Манто, помисли си Дьо Форж. Калмар никога не говореше така.
— Друго?
— Да. Каза, че ще се заеме с Пола Грей. И с всеки друг, който сметнем за излишен. Точно така се изрази.
Дьо Форж се надяваше, че след плащането на исканата сума Манто щеше да го остави на мира. Сега се чувстваше по-спокоен. Куршумът, прелетял пред лицето му, бе успял да го стресне.
— Изпрати жълт сигнал за групите в Париж, включени в операция „Аустерлиц“ — изведнъж нареди генералът. — Незабавно…
Когато Леми излезе, той погледна часовника си. Следващият, последен сигнал щеше да бъде червен — сигналът за взривяването на Париж. Трябваше скоро да нанесе удара, преди Навар да е успял да стабилизира правителството.
Навар и Лазал наблюдаваха Туийд, докато говореше по телефона, но неговото лице остана безизразно. Туийд си водеше кратки записки, рядко задаваше по някой въпрос на Нюмън. В един момент му каза да изчака и се обърна към двамата французи:
— Обажда се от хотел в Аркашон. Никой не подслушва. Бътлър наблюдава администратора. Трябва веднага да решим един проблем.
— Какъв?
— Нюмън разполага с доказателства за зверствата на Дьо Форж. Направил е снимки… — Туийд сбито им разказала гробището в Ланд и за случилото се при вилата на Моше Щайн.
— Нека аз поговоря с него — каза Лазал. Взе слушалката и започна: — Лазал. Ще бъда кратък. Филмът у вас ли е? Добре. Знаете ли летището при езерцето Казо, западно от шосе Н652?