— Да. Видях го, когато се връщахме с Моше от Ланд.
— Призори там ще кацне хеликоптер „Алует“. Дайте филма на пилота. Кодовото му име е Валми.
— Ще бъда там.
— Туийд ми прави знак, изчакайте…
Туийд се бе замислил върху сбития разказ на Пола за откриването на трупа на Джийн Буржойн. Реши, че е крайно време да изведе сътрудничката си от опасния район. Разказа с две думи на Лазал за убийството. Французинът зарови пръсти в косата си.
— Господи! Джийн беше един от агентите ми в района. Това е ужасно. Оставам само с един човек там…
— Дай ми проклетия телефон, Рене! — Туийд грабна слушалката. — Боб, Пола къде е? Дай ми я… Пола, съжалявам за Буржойн, сигурно не си на себе си от шока… Да, разбира се, че си го свързала с Олдбърг. Сега ме слушай: изтеглям те от района. Лазал ще изпрати хеликоптер. Боб знае за това. Ще се качиш на него и ще дойдеш в Париж.
— Не. Оставам тук, докато открием мръсника. Успя да убие две мои приятелки — Карин и Джийн…
— Пола — произнесе сериозно Туийд, — това не е молба, това е заповед. Отлиташ оттам с хеликоптера!
— Не — повтори твърдо тя. — Оставам. С мен е Боб. Хари и Пийт също.
— Май не ме чу — каза рязко Туийд. — Заповядвам ти…
— А аз не се подчинявам! Ако не ви харесва, после можете да ме изхвърлите от екипа.
— Непреклонна жена…
— Когато поискам, съм такава. Сега искам. Как е при вас?
— Дай ми Нюмън.
— Слушам, Туийд — обади се Боб.
— Сам разбра, че не мога да се оправя с Пола. Но я искам на борда на вертолета. Ако се наложи, ще я занесеш до машината на ръце!
— Не мога да го направя. Грешите за Пола. Тя ще приеме това като бягство от битката. Не че не съм съгласен с вас, що се отнася до безопасността й. Но тя е пълноправен член на екипа. Не го забравяйте.
— Може пък и да си прав. Дано доказателствата, които си събрал, ни помогнат да неутрализираме мощта на врага. Лошото е, че нямаме свидетел.
— Имаме — каза Нюмън, като се сети за Мартина, жената, която събираше съчки по плажа. — Малко е стара, но умът й е на мястото си. Може да направи силно впечатление, ако се появи по телевизията.
— Боб, тази жена ни трябва.
— Тоест да се върна в Ланд. Добре, виждам, че е важно. Може да наклони везните в наша полза.
— Да се върнеш в Ланд? — Туийд не бе очаквал това. — Не мога да го искам от теб.
— Вие не го и искате. Сам взех решението. Тръгвам веднага, щом свърша с други е неща.
— Боб, обещай ми да се обадиш, преди да тръгнеш. Или поне някой от останалите да го направи.
— Окей. Обещавам. Пазете се.
— Ти се пази — гласът на Туийд издаваше тревогата му. — Имаме причина да мислим, че скоро адът ще се отприщи. Отсега нататък можеш да очакваш всичко.
Туийд умислен затвори телефона. Бяха стигнали до критичния момент в безмилостната битка за спасяването на Франция. По време на разговора му Навар бе стоял прав, загледан сякаш в мъглите на несигурното бъдеще. Туийд го погледна, видя изражението му, отгатна мислите му. После обърна очи към Лазал.
Шефът на френските тайни служби също изглеждаше нервен и несигурен. Дали беше време да удари с батальоните си DST, полувоенните Сили за борба с безредиците, останалите подразделения под негово командване? И накъде трябваше да ги насочи? На юг, където хаосът беше организиран и ръководен от Дьо Форж? Или да ги остави да отбраняват Париж?
Единствен Туийд знаеше правилния ход. Чужденец в чужда столица, той изглеждаше толкова спокоен, колкото би бил зад бюрото си в Парк Кресънт.
— Зная какво трябва да направим — гласът му бе решителен — Но първо искам да ми опишете ситуацията в момента така, както я виждате вие.
Отговори му Навар, все още бодър, въпреки късния час:
— Както знаете, без да се допита до мен, Масон публично обяви назначаването на генерал Дьо Форж за временно командващ Трета армия. Войската в момента провежда учение на територията на цяла Южна Франция. Каква е целта на маневрите? Разиграват отбраната на Марсилия, Тулон и Бордо при нападение по вода и въздух. Фиктивният нападател е генерал Али — диктатор, чиито войски са базирани в Северна Африка. Повод за интервенцията е преследването на арабите във Франция. Сценарият на учението напълно съответства на антиарабската пропаганда, организирана от Дюбоа.
— А каква е истинската цел на маневрите?
— Да се осигури правото на Дьо Форж свободно да разполага и придвижва във всички посоки войските си, обхващайки огромна територия.
— Трябва да го ударим сега. Незабавно, без пощада. Изправени сме срещу зли сили. Расисти, хора, мразещи до смърт арабите, германците, американците…