Свали маратонките си, седна на оправеното легло и извади от калъфа радиотелефона. Избра номера на вътрешното министерство и помоли да го свържат с Туийд, като каза и паролата. След известно време се обади и Лазал и съобщи, че човекът, когото търси, ще бъде цял ден извън страната.
— Благодаря, ще се обадя пак.
46.
Туийд се бе подготвил за битка в Парк Кресънт. При пристигането си от Париж откри, че Хауърд го чака в собствения му кабинет. Моника го поздрави с мрачно изражение и се зарови в поредната папка документи.
— Купил си си нов костюм от Щатите? — каза Туийд с безизразно лице.
— Ти шегуваш ли се? Взех го от „Харъдс“. „Най-добрата конфекция, която можете да си купите с пари.“
С едро лице, розова кожа, гладко избръснат, висок метър и осемдесет и поохранен, директорът бе влязъл в едно от най-предвзетите си състояния. Стоеше прав до бюрото на Туийд. Посегна да приглади с ръка ревера на сивия си раиран костюм и за миг проблесна скъпоценният камък на копчето за ръкавели. Панталонът му беше с модерни маншети. Вдигна дясната си ръка на кръста и каза:
— Повиках те, за да разбера какво става във Франция. След пристигането си в Англия разговарях с новия премиер. Разбрах, че също като предишния той ти е дал лично директивите си. Мразя тази дума.
— Точно така — кратко отвърна Туийд и седна зад бюрото.
— А каза ли ти, че работи по така наречения си метод на двойна проверка?
— Това какво означава? — попита Туийд, докато бършеше очилата си с носната кърпа.
— Означава, че… — Хауърд зае любимата си поза, настани се в кресло с крак, преметнат през страничната облегалка. — Означава, че министър-председателят е изпратил втори екип или човек в района. За който екип или човек ние не знаем нищо.
„За който екип или човек.“ Директорът обичаше да се изразява по подобен начин. Туийд тихо забарабани с пръсти по бюрото — сигурен знак, че е бесен. Моника вдигна поглед, усетила предстоящата битка.
— Той не разбира ли, че такъв ход от негова страна може да предизвика пълен провал на цялата мисия, ако не и нещо по-лошо? Два различни екипа, които се блъскат на една и съща територия, без да знаят един за друг… Ти не му ли обясни какъв риск ни кара да поемем?
— Е… — Хауърд намести кърпичката в горното джобче на сакото си. — Той е нов. Имаме нужда от подкрепата му, така че трябваше да му позволим да осъществи идеята си.
— Искаш да кажеш, че не ти е стискало да възразиш.
— Възмутен съм от тона и езика ти, Туийд…
— Ами възмущавай се — отвърна без следа от разкаяние Туийд.
— Не ти ли намекна кои са в другия екип?
— Не — хладно отговори Хауърд. — Аз също не го попитах, естествено. Това е новият ни премиер. Има право на идеите си.
— Премиерът е човек, който обича всичко да се казва направо — Туийд беше разярен. — Искал е да разбере дали ще настояваш да ти даде информация за другите.
— Ти не присъства на разговора…
— Проверявал те е — настоя Туийд.
— Скъпи приятелю — Хауърд прокара пръсти по безупречно сресаната си коса. — Нас проверява, не мен. Предполагам, че просто няма доверие в нашата организация. А положението е сериозно. Между другото, колко сериозно е всъщност?
Туийд накратко му разказа за всичко. Завърши с обаждането си до Лазал от лондонското летище, при което французинът му бе съобщил, че Бътлър и останалите се отправят на юг, за да доведат свидетелката.
— На юг? — Хауърд звучеше уплашен. — На юг от Аркашон? Господи! Право в ръцете на Дьо Форж. Къде точно отиват?
— Предполагам, че в Ланд.
— Боже, човече! Ти луд ли си? — Хауърд скочи от креслото и закопча сакото си. — Нали току-що ми разказа за гробището на Дьо Форж! Как си посмял да изпратиш хората си отново там?
— Когато изпълняват мисия, хората ми сами решават как да постъпят при извънредни обстоятелства. Знаеш това — тихо рече Туийд. — Сами взеха и това решение и аз напълно ги подкрепям. Ако мислиш, че акция може да бъде ръководена от един човек, седнал тук в креслото си, значи си стоял прекалено дълго в Щатите.
Тихата ярост в гласа на Туийд изненада Хауърд. Той стисна устни и се взря в Моника, която отвърна на погледа му. Най-после сдържано попита:
— Какви са следващите ти планове? Твоите лични планове?
— Довечера ще летя за Париж, но преди това ще се отбия в Олдбърг. Там започна всичко — с убийството на Карин Роузуотър. Ако лорд Дейн Доулиш е в имението си, ще посетя и него.
— С какви цел, ако мога да запитам?
— Можеш. Той е нагазил до уши в тази кал. Искам да го пораздрусам.
— Държа да пътуваш с охрана. Не, изслушай ме — той вдигна ръка, когато Туийд отвори уста, за да възрази. — Какво ще кажеш за Фред Хамилтън? Ще бъде полезно за него. Освен това разбрах, че е превъзходен стрелец.