— Войници! Вие ще спасите Франция. Орди от бежанци от изток заплашват да залеят Европа. Франция трябва да поеме отредената си роля. Само Франция има силата да спре вълните от чужденци. Готови ли сте?
Избухна буря от възторжени викове и аплодисменти. Гръмовният рев на мъжете се превърна в истерия:
— Дьо Форж в Париж! В Париж! Дьо Форж в Елисейския дворец!
Щом ревът започна да заглъхва, един капитан се обърна към лейтенанта до себе си:
— Какъв велик оратор! Пред него Дюбоа изглежда аматьор…
Дьо Форж махна с ръка в отговор на аплодисментите. Скочи от танка и бързо закрачи пред първата редица, стискайки ръцете на офицерите и на редниците. Те бяха готови.
54.
Началото на декември. Туийд пристигна в Аркашон.
Хеликоптерът, който го докара от Париж, се спусна на пристанищния басейн с форма на триъгълник, преди да кацне на брега в края на Птичия остров северно от Аркашон. Втори вертолет стоеше на пясъка. Полетът трябваше да съвпадне с отлива. Туийд се обърна към пилота и заговори в шлемофона си:
— Може ли да прелетите ниско над плажа? Искам да се ориентирам.
— В какво? — попита Фред Хамилтън, който седеше до него.
Още в Парк Кресънт Хауърд бе настоял Хамилтън да придружи Туийд като телохранител. Туийд с неудоволствие се бе съгласил.
Хеликоптерът полетя по-ниско и промени курса си. Отправи се на юг и почти стигна до Кап Фере на полуострова, който възпираше яростта на Атлантическия океан. Малко по-нататък се намираше входът към закътания пристанищен басейн — входът, през който трябваше да мине „Стоманеният лешояд“, преди да акостира в пристанището.
— В хората — отвърна Туийд. — Искам да видя дали ще позная някого.
Беше извадил мощния си бинокъл и наблюдаваше брега и лодките, застанали на котва. Настрои лещите на фокус и съзря върху палубата на една яхта позната фигура. Виктор Роузуотър. Винаги налице при всяка нова неприятност.
Туийд се намръщи, когато приближиха пристанището. Отново нагласи фокуса. Мъж с моряшка шапка тъкмо слизаше на брега от някаква лодка и тръгваше към мотора си. Дясната ръка на Доулиш. Бранд. Туийд не беше очаквал да го види тук. Той стисна устни, докато наблюдаваше Бранд да сменя моряшката си шапка с жълта каска, да потегля и да се отдалечава от брега, в посока към града. Туийд даде нови заповеди на пилота:
— Следвайте този мотор. Ако е възможно, без шофьорът му да разбере какво правим. Ако трябва, ще летим по-нависоко.
Хеликоптерът се издигна малко. Пилотът умело следеше целта. Туийд не отделяше очи от бинокъла. Заплетената мрежа на улиците на града го изумяваше. Бранд се провираше с лекота през лабиринта, но сякаш не следваше определена посока. Изведнъж на Туийд му хрумна, че Бранд вероятно претърсва града. Кого ли се надяваше да открие? Няколко минути по-късно видя втория мотоциклетист. Караше в друга част на Аркашон. Туийд задържа погледа си върху него. Човекът зави в една алея, спря и завъртя кормилото. От начина, по който свали каската си и изпъна врат, Туийд се досети, че е спрял да отдъхне. В град като Аркашон моторът беше удобно превозно средство, но бе странно да засечеш два в такъв малък интервал от време. Туийд отново фокусира бинокъла, докато мотоциклетистът обтягаше схванатите си мускули. Пред очите на англичанина се избистри лице, познато от снимките, доставени от Лазал. Лицето на майор Леми.
Пилотът изслуша новите нареждания на Туийд и пое курс покрай източния и южния бряг на пристанището. Градът бе останал назад, а пред тях, до самия ръб на водата, се простираха блатата. Туийд забеляза, че по пътищата във вътрешността бяха поставени военни патрули. Дьо Форж владееше пристанището.
Притисна бинокъла към очите си и видя дървения хелинг приспособлението за спускане на лодките във водата. Зад него бяха спрели камиони с маскировъчни мрежи. Туийд се смръщи и огледа целия район. Патрулите охраняваха абсолютно всички пътища.
Поклати глава, свали бинокъла и нареди на пилота да кацне незабавно на острова.
— Видяхте ли нещо, сър? — запита Хамилтън.
— Да. Огледах внимателно полето на предстоящите действия.
Когато Туийд слезе по стълбата на хеликоптера, на брега измъкваха една лодка. Англичанинът бързаше. Строен мъж, облечен в работен комбинезон на телефонен техник, се приближи към него:
— Добре дошъл на Птичия остров — каза Лазал.
Още докато си стискаха ръцете, Туийд сподели онова, което занимаваше ума му. Той разказа сбито за хелинга през блатата, за чакащите военни камиони, за патрулите и контролните пунктове.
— Хамилтън — помощникът ми тук — продължи той — посети Дънуич, преди да се срещнем на Хийтроу на път за Париж. Имаше мъгла и той още не е видял „Стоманеният лешояд“. Убеден съм, че след броени часове този бързоходен кораб ще пристигне тук, за да достави оръжие на Дьо Форж. Ще бъде през нощта или на разсъмване.