— Няма да е през нощта — каза Лазал. — Влизането в пристанището е трудно. Шкиперът ще има нужда от дневна светлина. Проблемът е, че целият район гъмжи от хора на Дьо Форж.
— Тогава „Стоманеният лешояд“ няма да акостира никога. Свържи се с Навар. Това е в негова власт…
— Кое?
— Официалното предупреждение, че около Аркашон има останали мини от Втората световна война и че никой не трябва да приближава брега на по-малко от десет мили.
— Това ще спре ли Доулиш?
— Едва ли, доколкото го познавам. Ще помисли, че е блъф. Затова се разпоредете да спуснат със самолет истински морски мини. Знам, че разполагате с онзи вид, който излъчва непрекъснат радиосигнал — така ще е лесно да ги приберете след това.
— Така е. Безмилостен си… — отбеляза с усмивка Лазал.
— И генерал Дьо Форж е такъв. Вече познавам врага. Ще ми се да го срещна лице в лице.
— Може и да го уредим някак…
— Е, дано. Виждам, че имаш друга лодка, скрита в храстите. Мога ли да я използвам до Аркашон?
— На всичкото отгоре си и наблюдателен — отново се усмихна Лазал. — Лодката трябваше да е скрита. Както и да е, от въздуха не могат да я забележат.
— Къде са Пола, Нюмън и останалите?
Лазал му разказа за преживяванията им в Ланд, за това, че са се върнали оттам и че са се преместили от „Атлантик“ в апартамента на Изабел Томас. Туийд поклати глава:
— Тази така наречена безопасна квартира може лесно да бъде разкрита. Трябва веднага да се махнат оттам. Но къде да идат?
— Мога да помогна — увери го Лазал. — Наел съм голямата моторна яхта „Ураган“…
— Подхожда на това, което се задава.
— Закотвена е в края на пристанището далеч от останалите кораби. — Докато говореше, Лазал извади карта и отбеляза с кръстче едно място. — Това е щабът на моите хора, които работят в града. Далече е и от контролните пунктове на военните. Ще има достатъчно място за всички ви.
— Тогава бързо ме откарайте до брега.
Нюмън току-що се беше прибрал в апартамента на Изабел. Бе обикалял с реното из Аркашон, но реши да не рискува излишно и паркира колата в една тиха странична уличка. Прекалено дълго бяха използвали само този автомобил.
Туийд пристигна малко след него с колелото, което Лазал бе избрал измежду няколкото, скрити в храстите на острова. Французинът беше отбелязал и адреса на Изабел върху картата.
— Никой не забелязва велосипедистите — му бе казал той.
Туийд натисна звънеца на входната врата. Минута по-късно едра жена с клюнест нос и любопитни очи му отвори.
— До първия етаж съм — обясни той на френски.
— Не му стига на това момиче — измърмори злобно жената. — Вече има петима горе. Предполагам, че ще се справи и с вас.
— Бихте ли повторили?
Тя повехна под ледения му поглед. Туийд избута с презрение пищните й форми навътре и се затича по стълбите. Отвори му Нюмън. Погледна го изненадано.
— Всички трябва да изчезнете оттук — обяви Туийд, без да се церемони, веднага щом влезе в стаята. — Незабавно.
Бързо обхвана с поглед Бътлър. Нийлд, Бертие, Щал и Пола. Задържа го по-дълго върху Изабел, която Нюмън му представи като „просто приятелка“.
— И защо трябва да напуснем толкова бързо? — попита Изабел, вирна брадичка и го измери с очи.
— Защото на практика градът вече е превзет от Дьо Форж. Давам ви пет минути да разчистите и да си съберете нещата. Най-много пет…
— Досега бяхме в безопасност — настоя тя. Явно го преди предизвикваше и това му се видя любопитно.
— Професионалният убиец Калмар е в Аркашон. Удуши едно момиче в Англия. След това удуши още една жена на по-малко от пет километра оттук. Изглежда, се е специализирал в убийствата на хубави жени. Мисля, че сте в списъка му. Пола също. Съберете си багажа. Бързо…
„Ураган“ представляваше много голяма моторна яхта. Беше закотвена извън пристанището на Аркашон при устието на един поток, а откъм сушата бе скрит от борова горичка.
Туийд слезе от реното, което Нюмън паркира сред боровете, и настоя да проучи сам наглед пустия кораб. Изкачи се внимателно по трапа и стъпи на борда. Водата все още бе спокойна. Малки вълнички едва браздяха повърхността й, но от океана се задаваха на стада ниски черни облаци.
Кабината с щурвала на „Ураган“ беше наблизо до носа. Стълба водеше от палубата към салона. Първият знак, че Туийд не е сам на кораба, дойде, когато влезе в просторното помещение с дълга маса в средата. Твърд предмет притисна гърба му. Дуло на пистолет. Туийд застана съвсем неподвижен.