— Скоро няма да сте началник! — избухна Масон. — Лично ще се погрижа да ви изритат на улицата…
— Вие сте лъжец, Масон. Последвайте ме. Всички.
Той се запъти към една странична врата в средата на стената, отвори я и влезе в съседната стая, обзаведена като кабинет, с голямо бюро. Нюмън и Бертие наблюдаваха двама здравеняци от CRS. Момчетата трябваше да сграбчат побеснелия Масон за ръцете, за да го поместят. Със сила го повлякоха към кабинета.
Генерал Лапоант, слаб човек с тъжно лице, нямаше нужда от втора подкана, за да изпълни това, което му наредиха.
Влезе в кабинета с подчертано достойнство. На Нюмън той изглеждаше най-интелигентният член на „Черният кръг“. Дюбоа също не се съпротиви. Подръпваше мустака си, докато се тътреше с увиснали рамене след Масон.
Лазал, вече седнал зад бюрото, бе отворил с друг ключ дълбокото долно чекмедже. Нюмън надникна в него — на дъното лежеше модерен касетофон. Лазал беше натиснал бутончето за пренавиване и ролките на касетофона се въртяха бързо. Той включи „Старт“, облегна се назад и заслуша. Членовете на „кръга“ се наредиха край стената.
„Господа, няма да хабя излишни думи. Утре ще превземем Париж. Ще изпратя сигнал за «Аустерлиц» и дестабилизирането на столицата ще започне рано сутринта…“
Твърдият заповеден глас на Дьо Форж. Нямаше грешка. „Сигурен ли сте, че «Аустерлиц» ще успее? Само това ще ни даде основание да потърсим помощта ви за възстановяването на реда.“
Гласът на Масон, малко нервен.
„Масон, трябва да ми се доверите докрай. Операцията може да има само един главнокомандващ. Аз, генерал Дьо Форж, съм този главнокомандващ.“
Лицето на Масон, обикновено червендалесто, сега беше загубило цвят. Той стоеше като вцепенен, а записът продължаваше да възпроизвежда разговора.
„Всички ви приемаме за главнокомандващ, генерале. А скоро ще се обръщаме към вас с «господин президент».“
„Но кога най-рано можем да отстраним Навар, за да поема поста му?“
Това бе мазният глас на Дюбоа. Погледът му несигурно и нервно обхождаше хората от CRS.
Лазал спря записа и се втренчи в мъжете.
— Нужно ли е още? Казах държавна измама, Масон. Имате една-единствена алтернатива, която другите нямат…
Докато прослушваха записа, Нюмън беше отишъл в другия край на стаята. Цялата стена беше в библиотеки със стъклени витрини. Забеляза един рафт с разбутани книги. Прекара пръсти по пантите на стъклената вратичка. Натисна едната и се чу изщракване. Ръбът на библиотечния шкаф се плъзна леко встрани като врата. Той го избута докрай. Отзад каменни стъпала водеха някъде надолу. С пистолет в ръка Нюмън хукна по тях и продължи по дълъг коридор, минаващ под къщата. Спря пред стоманена плоча, която не можа да премести. Изтича обратно и Лазал се извъртя в стола си.
— Дьо Форж е избягал през таен тунел — съобщи Нюмън. — Без съмнение тунелът излиза далеч извън оградата на имението. Вероятно го е чакала кола.
— Жалко. Неприятностите ни продължават.
Лазал нареди на един от хората си:
— Сложете белезници на задържаните. Отведете ги до различни хеликоптери. Ще летят за Париж.
— Това е възмутително — запротестира Дюбоа.
Генерал Лапоант не възрази. Просто протегна напред ръцете си с долепени китки. Един от агентите на DST извади белезници, но Лазал поклати глава:
— Заповедта не важи за генерал Лапоант. Придружете го, без да му слагате белезници.
Досега Туийд бе мълчал. В крайна сметка си беше работа на Лазал, но това с генерал Лапоант му се стори странно. Щом вкараха Масон в съседната стая и изведоха Дюбоа и Жанин, той попита:
— Генерале, и вашият глас ли е на записа?
— Да — усмихна се сухо Лапоант. — Ще намерите нужните доказателства срещу мен.
— Подкрепяхте ли плана на Дьо Форж?
— Никога не е споделял с нас плана на бойните си действия. Извънредно предпазлив е. — Той замълча. После продължи: — Добре, така или иначе, всичко е записано… Настоявах пред Дьо Форж да не прави нищо прибързано. Да се срещне с Навар, да разбере възгледите и намеренията му. Но въпреки това поемам цялата отговорност за постъпките си. Довиждане, господа…
— А сега — Масон! — реши Лазал и скочи.
— Първо ми кажи как разбра за касетофона? — каза Туийд. — Или го постави самият ти?
— Беше хрумване на Джийн Буржойн. Кабел от касетофона минава под килима. Ето тук. — Лазал отиде до стената, деляща ги от стаята, където винаги се беше събирал „Черният кръг“. Отмести малка масичка и каза: — Един от техниците ни проби дупка в стената. Вкарахме малък, но мощен микрофон, който се задейства от човешки глас. Улавя всичко, казано вътре. Джийн винаги знаеше кога ще се събират — Дьо Форж измисляше някакъв повод тя да отсъства от вилата. Тогава слагаше нова лента. Записите изпращаше на мен. Това е една от причините да знаем толкова много. Бог да я благослови. По-рано днес дойдох лично, за да сложа лентата… А сега — Масон.