Изправен на върха на мачтата, той успя да види „лешояда“, който цепеше вълните с двата си корпуса отвъд входа на пристанището. Туийд не отделяше от очите си прибора за нощно виждане. „Лешоядът“ бе наистина удивителен кораб. Дали би могъл с късмета, който толкова често имат негодниците, да избегне мините и да стовари собствениците си на брега?
Доулиш мина от другата страна на мостика. Погледна надолу. Едно метално кълбо със стърчащи шипове плуваше на по-малко от метър от корпуса. Слезе от мостика и изтича до малкия самолет, където винаги чакаше пилот. Влезе вътре, изкрещя заповедта си и едновременно с това натисна бутона, който прибра стълбата и затвори вратата.
— Излитай! Вдигни тая играчка във въздуха, докато не сме се разхвърчали на парчета. Курсът — после! Вдигай я, за бога!
През бинокъла Туийд видя как „лешоядът“ намали скорост, преди да влезе в пристанището. Стисна устните си. Изглеждаше, че Доулиш ще успее. А после?… Нервнопаралитичен газ в ръцете на човек като Дьо Форж. Само страхът от този газ щеше да е достатъчен, за да разчисти пътя му към Париж.
Тогава видя малкия самолет. Той се отдели от палубата и се заиздига вертикално. Доулиш се измъкваше.
Самолетът се намираше на трийсетина метра над кораба, готов да отлети надалеч, когато „лешоядът“ активира мината. Чу се глух тътен, който разтърси пристанището. Огромен гейзер изригна вода и едри метални късове. Обгърна бръмчащия самолет, който за миг изчезна в гъстия облак от пръски. Водният стълб полетя обратно надолу, а след него, бавно въртящ се около носа си, пропадна и самолетът. Отдолу един от корпусите се откъсна заедно с палубата и се понесе по повърхността на океана. Другият бързо потъна надолу. Падащият самолет се стовари на палубата и я разби. Огромни късове от корпуса се разхвърчаха над вълните. Останките от „лешояда“ потънаха под водата и тогава последва оглушителна експлозия. Ракетите се бяха взривили. Водата изригна наново. Гигантски фонтан изхвърли нагоре отломките на онова, което преди секунди беше най-усъвършенстваният кораб в света. Туийд се успокои, защото знаеше, че нервният газ ще се разтвори бързо в океана и ще стане безвреден. Той се вкопчи в мачтата, когато ударната вълна разлюля яхтата. Последва тишина. Туийд се спусна и погледна хората си.
— Доулиш вече го няма. Доставката на оръжие е провалена. Но съвсем не мисля, че това ще спре Дьо Форж.
56.
Марлър беше получил новите си инструкции, преди Туийд да отлети от Париж за Аркашон. За пръв път не пътуваше с „Ер Интер“. Бе чакал с часове в кабината на хеликоптера, кацнал на малко летище извън Париж. На седалката до него лежеше калъфът с карабината „Армалайт“ и снайпера му. Едно момиче, което не говореше много, му носеше храната. Между часовете за ядене той спеше почти през цялото време. Но когато пилотът го разтърси, за да го събуди, той веднага скочи.
— Нещо ново?
— Започна се. По улиците на Париж е като в ада. Отлитаме на юг.
По улиците на Париж беше като в ада. Но адът бе създаден от саботьори, вкарани в града, които бяха започнали да действат според плана на операция „Аустерлиц“.
Задната врата на един камион за мебели, спрял близо до телефонната палата, се отвори и от него се изсипа група мъже с маски, които стискаха автомати. Но щом наближиха входа, друга група маскирани мъже с карабини ги обкръжи.
Водачът на нападателите, който трябваше да завземе съобщителния възел, се обърка. Подкрепления, за които не бяха му казали? Докато се чудеше, един приклад се стовари върху тила му и го повали на земята. Останала без водач, групата се обърка още повече. Следващата изненада бяха гранатите сълзотворен газ, които избухнаха в краката им. Никой от саботьорите не забеляза, че новодошлите маскирани мъже носеха тънки зелени ленти на дясната си ръка.
Схватката за централата беше груба и кратка. Хората на CRS, които можеха да различат приятел от враг по зелената лента на ръката, обкръжиха метежниците. Натъпкаха ги в камиони „Берлие“, скрити в съседните улици. Много от победените бяха качени в безсъзнание. Цялата операция трая точно пет минути.
Подобни сблъсъци можеха да се видят навсякъде в Париж. Лазал беше предвидил точно вероятните обекти на нападателите и беше разпределил силите на CRS в близост до всички ключови места.
Главният удар беше насочен срещу Министерството на вътрешните работи. Стотина от метежниците наскачаха от частни коли и фургони — повечето крадени. За тяхна изненада вратите, които водеха към двора откъм площад „Бово“, не бяха заключени. Помитайки охраната, те нахлуха в просторния вътрешен двор и се втурнаха към сградата на министерството. Генерал Дьо Форж го бе определил като цел № 1, посъветван от жена си Жозет, която след това изчезна.