— Безчувствено копеле! Господ знае какво още си извършил.
— Организирах „Сигфрид“ в Германия. Като офицер от разузнаването, за когото се предполага, че работи срещу ИРА, имах нужните контакти. Получих друга добра сума. Сега остана само ти. Не е ли ирония на съдбата? Да умреш там, където умря приятелката ти Карин. Може би това ще те утеши…
Пристъпи към нея. Пола беше измъкнала наполовина автоматичния броунинг от чантата си, когато той сграбчи дясната й китка с желязна хватка и я изви. Оръжието падна на пътеката. Ръцете му се стрелнаха към шията й и палците притиснаха гръкляна.
— Няма да се измъкнеш — изрече хрипливо тя.
— Защо не? Туийд подозира двама в района. Лукавия майор Леми и онзи дебелак Бранд. Кажи сбогом, Пола…
Палците се впиха в гръкляна й. Тя се опита да го ритне в слабините, но високата фигура, изправена над нея, се извъртя настрани. Коляното й удари с все сила крака му. Образът му започна да се замъглява.
Мушамата на вече доближилата се яхта бе отметната встрани. Нюмън изскочи и се втурна през тинята и туфите трева нагоре към дигата. Сграбчи Роузуотър за косата и рязко дръпна главата му. Калмар изръмжа, пусна Пола и се извърна. Двамата мъже се вкопчиха един в друг, загубиха равновесие и се затъркаляха надолу по дигата към отломките от лодката, в която бе намерено тялото на мъртвата Карин. Нюмън усети пръсти върху шията си, но използва раменете си като лост, за да се измъкне изпод Роузуотър, и успя да застане върху му. Ръцете му сграбчиха убиеца за гърлото и натиснаха главата му под водата. Задържа така. Главата на Роузуотър се виждаше като смътен силует под повърхността. Той разтвори устата си, за да поеме въздух, докато се мъчеше да се освободи, но дробовете му поеха морска вода. Главата на Роузуотър с полепнала по черепа коса се показа на повърхността. Ужасяваща гледка. Нюмън не пускаше врага си, а ръцете му се стегнаха още повече, когато го потопи отново. Без да обръща внимание на конвулсиите на тялото, той го държеше здраво. Скоро усети как ръцете около гърлото му се отпускат и падат. Отдръпна своите предпазливо. Тялото остана безжизнено под водата.
Прогизнал до кости, Нюмън се изправи, олюлявайки се. От него се стичаше вода. Успя да махне едва-едва на Пола, която гледаше надолу и разтриваше с ръка гърлото си. Той се изкачи обратно на дигата, сякаш изкачваше Еверест, и застана до Пола. Тя бе вдигнала поглед към блатата.
Нюмън чу звук от приближаваща се кола. Видя машината — джип с огромни гуми подскачаше към тях, заслепявайки ги с мощните си фарове. Той прикри очите си с мокра ръка и видя трима мъже в джипа, когато спря до дигата откъм сушата. Главен инспектор Букенън, до него Туийд и сержант Уордън на волана.
— Виж… Боб — едва изрече Пола.
Сочеше от другата страна на дигата. Водите на прилива повдигаха тялото на Роузуотър. Обувките му стърчаха над повърхността. Заедно с останките от лодката то се понесе към пристана. Туийд застана първи до тях. Нямаше вид на човек с изкълчен глезен.
С дрехи, увиснали на тялото му, Нюмън разказа на тримата мъже за случилото се. Говори кратко.
— Винаги сме смятали, че Роузуотър е убиецът — каза Букенън. — Оная история с намирането на пръстена с Лотарингския кръст ни насочваше далече от него — към Франция. Уордън беше начело на екипа, който пръв претърси мястото на престъплението. Никога не биха пропуснали пръстена. Проблемът беше; че нямахме доказателства. Когато е убита съпругата, първият заподозрян е съпругът.
— Мисля, че трябва да отведем тези двамата в хотела и да ги пъхнем в гореща вана — каза Туийд. — А тялото… според мен водата ще го отнесе чак в Северно море.
Епилог
Седмица по-късно Туийд събра целия екип в кабинета си. Синините по шиите на Пола и Нюмън, които убедиха Букенън в истинността на разказа им, бяха започнали да изчезват. Марлър стоеше подпрян на стената и пушеше. Бътлър и Нийлд бяха седнали върху бюрото на Пола, а Нюмън бе заел креслото.
— Кой беше Манто? — попита Пола. — Така и не разбрах, защо имаше двама убийци.
— Нямаше — каза Туийд, облегнат назад в стола си. — Марлър беше Манто. Знаеха го само трима души: Навар, Лазал и аз…
— Но защо? — настоя Пола.
— Ако млъкнеш за малко, ще ти разкажа. Аз го измислих — част от психологическата война срещу Дьо Форж. Знаехме, че използва Калмар, и измислих друг убиец, който да го изведе от равновесие. Бертие беше дал на Лазал директните телефони на Леми и Дьо Форж. Елементарно, нали?
— Елементарно? Но нали се смяташе, че Манто е предизвикал катастрофата на влака, убийството на президента и министър-председателя? Неговият знак — пелерината — беше намерен в едно съседно село. Наметалото беше намерено и близо до префектурата на Париж, когато убиха префекта. Имаше и трета — при навеса за лодки, където беше удушена Джийн Буржойн. Марлър не би могъл да знае предварително за тези убийства.