— Тоест „лешоядът“ вероятно транспортира маските за Дьо Форж през Аркашон.
Той се усмихна:
— Сега го разбра.
— Защо не проследихте камиона до Дънуич, за да видите къде ще спре?
— Защото — обясни Нюмън, — както знаеш, до Дънуич води тесен черен път. Не исках да рискуваме да ни забележат. Върнахме се направо тук.
— Ясно — Пола сложи ръце на бедрата си и се изправи. — Боб, изглежда си ми ядосан за нещо. За какво?
— За това, че се върна тук. На мястото, където убиха Карин. Не ми харесва. За някого може да представляваш неудобен свидетел. А убиецът може все още да се навърта наоколо.
— Съмнявам се. Сигурно си е тръгнал отдавна.
Нюмън сви рамене:
— Прави каквото знаеш.
— Това и правя — също като теб.
Марлър, усетил, че скоро ще се скарат, се намеси за пръв път. През цялото време бе стоял и слушал, облегнат на стената.
— С ваше позволение бих искал да ви кажа нещо. Смятам да тръгна за Парк Кресънт. Нямам търпение онези магьосници в лабораторията да проявят филма, който заснех при фабриката на Доулиш. Нямаш нищо против да отида с волвото си, нали, Нюмън?
— А утре как смяташ да се прибера? С плуване? В случай че не знаеш, от доста години влаковете не идват дотук.
— Тъкмо ще ме закараш до Лондон, Боб — бързо се обади Пола. — Аз пристигнах с форда на Туийд.
Пола започваше да се разкайва за избухливостта си. Нюмън се бе държал рязко само защото се тревожеше за нея. Марлър направи жест с ръка, сякаш казваше „Ето че имаш кола, приятелю“, и напусна стаята.
— Ще изляза да се поразходя — рече Нюмън, когато останаха сами. — Права си, малко съм поизнервен. Сигурно заради бурята, която се очаква довечера. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Би било приятно, но съм наистина скапана. Имаш ли нещо против да ти откажа и вместо това да си взема един душ?
— Чудя се, дали да не остана и да ти изтъркам гърба, но все пак ще предпочета разходката. Хайде, скачай във ваната…
Останала сама, Пола влезе в банята и отви двата крана. Извинението й беше измислено. По-рано се беше обадила на Джийн Буржойн и двете се бяха разбрали да се видят същата вечер в дома на чичо й — „Адмиралтейството“, и да пийнат по чашка. Джийн се оказа съобразителна — докато Пола бе понасяла неприятностите си в „Крос Кийс“, тя бе оставила на рецепцията в хотела плик с карта на местността с отбелязано точното местонахождение на къщата, издигаща се на върха на един хълм в края на града.
На Пола й бе доставил удоволствие разговорът с Джийн в бара на „Браднъл“. Сега я чувстваше като приятелка, а и Джийн явно изпитваше същото. Но не това беше истинският мотив на Пола да я потърси пак. Тя не бе забравила, че Буржойн е любовница на генерал Дьо Форж. Надяваше се да насочи разговора към тази деликатна тема и да събере информация за Туийд.
Последва съвета на Нюмън, потопи се във ваната и усети как тялото й постепенно се освобождава от напрежението. Замисли се какво да облече за случая. Най-накрая се спря на пъстра вълнена рокля с красива яка и широк колан. Обичаше широките колани, защото подчертаваха тънкия й кръст.
„Точно така — каза си тя, когато се изправи и започна да бърше тялото си. — И с велуреното палто отгоре няма да ми бъде студено.“
Температурата отвън бързо падаше, точно както бяха прогнозирали. Добре че къщата се намираше наблизо. Джийн бе предложила да мине и да я вземе, но тя отказа. Беше независима и искаше да разчита на собствения си транспорт.
Облече се и слезе с асансьора да се обади на рецепцията.
— Ще изляза около шест и ще се върна към осем часа — каза тя. — Бихте ли уведомили персонала на ресторанта? Ще си дойда гладна като вълк. Това време…
— Ще стане още по-лошо — обади се някакъв мъж зад гърба й. Тя позна дрезгавия глас на Бертие. — Скоростта на вятъра ще стигне осемдесет мили в час.
— Звучи прекрасно — отвърна Пола. — Извинете ме, очаквам телефонно обаждане.
Влезе в асансьора, натисна копчето и въздъхна с облекчение, когато кабината тръгна нагоре. Присъствието на Бертие й стигаше за днес. „По дяволите — помисли си тя, — трябва да почна да мисля за него като за Джеймс Сандърс. Иначе може да сгафя.“
Заключи вратата на стаята си, събу обувките с високи токове и това я подсети, че трябва да обуе по-удобни за пътуването до „Адмиралтейството“. Никакво обаждане не очакваше, затова седна във фотьойла и взе „Война и мир“ на Толстой с твърдото намерение да довърши дебелия том. Имаше на разположение половин час, преди да стане време за тръгване.