Пред входа за „Адмиралтейството“ на върха на хълма, където улицата започваше да се спуска от другата страна, Бертие отби и спря на тревата до пътя. Изключи двигателя и се обърна към Пола.
— Възхищавам ви се от мига, в който ви срещнах — започна той. — Вие сте изключително красива жена.
— Благодаря…
Тя бързо откопча предпазния колан. Лявата му ръка обаче я хвана за шията, а дясната се шмугна под палтото й, напипа роклята и влезе под нея. Бертие също беше махнал колана и сега се наведе към нея, за да я целуне, като я притегляше към себе си. Пола вдигна ръката си, свалила ръкавицата, и доближи ноктите си до лицето му:
— Оставете ме на спокойствие, или ще ви бележа за цял живот.
— Куражлийка, значи. Това ми харесва.
Хватката около шията й се стегна. Тя леко заби ноктите си в лицето му, после рязко сви ръката си и го удари с лакът в адамовата ябълка. Бертие се закашля, пусна врата й, а другата му ръка под роклята й се отдръпна. Пола отвори вратата, грабна ръкавицата си и изскочи на тревата. Обърна се с презрение към него и каза бързо:
— Много ви благодаря, че ме докарахте, мистър Сандърс. Няма нужда да ме взимате на връщане…
Тресна вратата на колата и забързано влезе във входа към двора на „Адмиралтейството“. Докато крачеше по алеята, забеляза, че завесите на прозорците на приветливо осветения хол са дръпнати настрани. Джийн Буржойн видя, че идва, и я посрещна на вратата.
— Добре дошла в бърлогата на генерала…
Пола влезе. Бе решила да не споменава нищо за случката с Бертие. После щеше да се прибере пеша. Не беше толкова далече.
24.
Когато пристигна пред „Браднъл“, Туийд откри две свободни места за паркиране до стената на сградата. Достатъчно пространство, за да се побере мерцедесът на Нюмън. Взе от предната седалка куфарчето си и бастуна, специално изготвен за него в лабораторията, излезе от колата в ледената нощ, заключи и влезе в хотела.
— Да, мистър Туийд, имате запазена стая. Същата, в която бяхте и миналия път — каза администраторката. — Оставиха и някакъв телефонен номер, на който да се обадите веднага щом пристигнете.
— Благодаря. Ще звънна от стаята си…
Метна на леглото палтото си, когато влезе в спалнята, гледаща към крайбрежната улица. Северно море бушуваше по-силно от предишния път. Прозорците бяха затворени, но той чуваше трясъка от тоновете вода, които се разбиваха в брега.
Остави куфарчето на пода, подпря бастуна на стената и разгъна листа, който му бяха дали на рецепцията. Телефонният номер на Моника. Нещо се бе случило. Вдигна телефона и набра номера:
— Здравей, Моника. Обаждам се от хотелската стая — побърза да я предупреди той.
— Ясно — кратка пауза. — Онази апаратура с марка „Бранд“ първоначално била използвана от водолазите на една петролна сонда в Северно море. Вероятно решили, че е несъвършена — по неясни причини спрели употребата й. После с нея работили телохранителите на две агенции за охрана. Но и те скоро се отказали. Отново не се знае защо. След това пък я използвали квалифицираните счетоводители на една компания. В момента върши основната работа в някаква фирма с адрес Доулиш Уорън, Девон. Това е всичко.
— Благодаря за добре свършената работа.
— Всъщност има и още нещо. Доста важно и неотложно…
— Нещо свързано с бизнеса ми тук? — Туийд говореше бързо. Изведнъж повиши глас: — Телефонист! Връзката е лоша. Можете ли да направите нещо? — Изчака да чуе изщракване, което да му подскаже, че някой ги е слушал. Нямаше такова. Острият му слух се опита да долови нечие дишане. Нищо. Никой не ги подслушваше. — Говори спокойно, Моника.
— Лазал се обади. Разтревожен е.
— От какво?
— Информаторът му в Трети корпус съобщил, че сержант Рей е изчезнал. Лазал смята, че развитието на събитията става застрашително.
— Лазал е прав.
— Още нещо. Коркърън се обади от „Хийтроу“. Преди няколко часа е кацнал Леми — малко след като тръгнахте. Няма съмнение, че е той. Пътува под името Уилям Прендъргаст. А сега няма да ми повярвате.
— Опитай…
— Напуснал летището сам с кола под наем — един ровър. Отправил се е към Олдбърг. Лично проверих това. Друго няма.
— Достатъчно ми е — каза мрачно Туийд. — Отново ти благодаря. Ако има нови сведения, обади ми се веднага. Сега си почини малко…
Туийд остави слушалката и закрачи из стаята. Бранд, дясната ръка на Доулиш, първоначално е бил водолаз на някаква петролна сонда. Явно се замесил в нещо съмнително и го уволнили. Саботаж? После работил като телохранител в две агенции… Уволнили го и от двете. Дали вече е бил шпионин на Доулиш? Моника съобразително бе споменала малкия курорт Доулиш Уорън. Беше му съобщила, че веднага след уволнението от агенциите той е започнал работа при Доулиш. А това за квалифицираните счетоводители…