— Да, благодаря. Искам го черно като грях.
Кулман се настани в един фотьойл, извъртя се и отново погледна Пола. В пръстите си въртеше пурата.
— Запали я спокойно — каза Пола. — Обичам аромата на хавански пури.
Моника бе излязла, за да приготви кафето. Кулман запали пурата си, погледна Туийд и махна с ръка към Пола:
— Та какво казваш за гърлото й?
Туийд му разказа накратко за пътуването до Олдбърг и убеждението си, че Калмар е бил в този район. Даде на немеца списъка на заподозрените, като го предупреди, че още е рано да посочи със сигурност един от тях.
— Някаква идея за националността му или откъде е дошъл? — попита Кулман. — Аз също се опитвам да го хвана. Всичко, което ми съобщават информаторите, е, че идва някъде от изток. Това понятие покрива доста голяма територия. И нито дума за възрастта или външния му вид.
— Сянка, хвърлена от сянката — каза Туийд. — Това е интересно. Може би важно. Но не за това дойде да ме видиш, нали, Ото?
Кулман изчака Моника да му налее голяма чаша с черно димящо кафе. Благодари й и изпи половината на една глътка.
— „Сигфрид“ — започна той. — Роузуотър отново ми се обади отнякъде. Не го питах откъде. Нали работи за военното разузнаване. Съобщи ми друг адрес, който току-що бил получил от свой информатор. Един адрес в Мюнхен. Влязохме и открихме нов склад за боеприпаси и оръжие. Дванадесет автомата „Калашников“, патрони, шест ръчни гранати и два килограма семтекс.
Туийд се наведе напред:
— А хора?
Кулман махна с двете ръце:
— Мисля, че местната полиция провали всичко. Патрулните й коли пристигнаха с включени сирени. Не заварихме никой. И отново нито един отпечатък от пръст в целия апартамент. Пак е работила жена, сигурен съм. Един мъж все щеше да пропусне нещо.
— Значи „Сигфрид“ е на мястото си.
— Това казват и нашите информатори от престъпния свят, а те винаги знаят какво става. Налице са повече от сто обучени саботьори и убийци. Вероятни обекти — висши членове на правителството, в това число и самият канцлер. Явно чакат знак от чужбина. Тогава ще започнат дестабилизацията на Германия. Това, което наистина ме тревожи, е разрастващата се антигерманска кампания в някои определени френски вестници.
— Всичко това е предварително изчислено. Всеки достоен човек знае, че немците са най-миролюбивата нация на континента — продължи мисълта му Туийд. — Определени елементи във Франция раздухват антигермански настроения в полза на собствените си сатанински планове. За да прикрият факта, че главната им цел е да завземат властта в Париж. Това е „Черният кръг“.
— „Черният кръг“ — Кулман размаха пурата си. — Ние също дочухме слухове за тях. Настроени са срещу евреите, срещу американците, срещу англичаните. Бедата е там, че не знаем кои са. А политическото им влияние явно е голямо. И ако не успея да пипна терористите на „Сигфрид“, преди да са се развилнели, това, което пишат за нас жълтите френски вестници, ще се окаже вярно.
— Което е и целта, смисълът на целия план.
— На всичкото отгоре от средите на престъпниците ми съобщават, че се чакат нови попълнения, при това големи. Откъде? Ако е от изток — както Калмар, — ще навлязат бързо.
— Имаш ли във Висбаден кадърни хора, които знаят френски?
— Да, защо?
— Изпрати ги под прикритие в Женева. Пусни слух, че търсят Калмар за някаква голяма поръчка. Срещу солидно заплащане — три милиона марки. Не, по-добре обърни сумата в швейцарски франкове.
— Щом казваш…
— Изпрати други агенти, немскоговорещи, в Базел. Със същата мисия.
— Ти знаеш нещо, нали?
Кулман изгледа Туийд през облака синкав дим. Допи кафето си и Моника отново напълни чашата.
— Просто го направи. Какво става с Щал, твоя „французин“ в Бордо? Някакви новини от него?
Кулман се поколеба, преди да отговори:
— По дяволите! Ти беше откровен с мен. Още се намира в Бордо. Но нали ме предупреди да не използва радиопредавател? При последното си съобщение — много кратко — той каза, че е събрал огромно количество информация. А ти работиш ли на територията на Франция? — Кулман гледаше в тавана, когато зададе въпроса си.
— Да. Усилено.
— Именно затова дойдох тук. За германските агенти е трудно да работят във Франция. Канцлерът го забрани.
— Защо?
— Както знаеш, той е в много добри отношения с френския президент. Ако парижките вестници се докопат до някоя история с германски агенти на тяхна територия, положението ще стане неприятно.
— Ами Щал?
Кулман отново заби поглед в тавана. Пола знаеше, че обмисля отговора си.