Локомотивът стигна виадукта и се втурна по него. Вагоните послушно го следваха. На не повече от километър в далечината се виждаше малък град, разположен на върха на хълм.
В момента, в който влакът стъпи с цялата си дължина на моста, мощна експлозия взриви края на виадукта малко пред локомотива. Дълъг сектор от линията бе изхвърлен нагоре. Влакът продължи да се движи по релсите, докато първите колела изгубиха опората си. Локомотивът полетя встрани и премина през каменната стена, сякаш бе направена от хартия. Влакът и сега не намали скоростта си. Продължи движението си, но този път в празното пространство. Излетя от моста като торпедо с вагони, безвъзвратно вкопчени един в друг.
Преви се на две и с адска скорост се втурна към дъното на пропастта. Локомотивът започна да се извърта във въздуха. Главният механик не успя дори да изплюе цигарата. Зъбите му се врязаха в нея, а когато по-късно откриха откъснатата му глава, в устата й намериха филтър от „Голоаз“.
Локомотивът удари дъното на пропастта и трясъкът беше по-силен от експлозията на бомба. Върху него, около него, навсякъде се стоварваха вагоните и се превръщаха в смазано, негодно за нищо желязо. Никой не оживя в президентския вагон. Никой не оживя във вагона на премиера. В останалите вагони повечето загинаха веднага, другите пострадаха ужасно.
В края на града един мъж на средна възраст в опърпани дрехи бе чакал появяването на експреса, наблюдавайки с бинокъл моста. Фокусира лещите и се вгледа в дупката от експлозията. Приличаше на дупка от изваден зъб.
29.
Лимузината на генерал Дьо Форж спря пред входа на вила „Форбан“. Той не изчака шофьорът да му отвори вратата и изскочи сам. Държеше двата ключа от входната врата. Отключи, бутна я навътре, влезе и я затръшна след себе си. После застана неподвижен.
— Ти пък какво правиш тук?
Джийн Буржойн, облечена в тесен зелен пуловер и къса пола, отметна назад златистата си коса, и вдигна изненадано ръце:
— Не се ли радваш, че ме виждаш, Шарл?
— Не ме предупреди, че ще се върнеш толкова рано — отвърна сухо той.
— Не съм твоя подчинена, за да те информирам за всяко мое движение. Нали така?
Гласът й беше нежен и приглушен, не издаваше никакво раздразнение. Тя извади златна табакера от чантата си, избра цигара, постави я между устните си и я запали със златна запалка. Същата, на която бе гравиран Лотарингският кръст.
Дьо Форж се приближи до нея, изтръгна цигарата от устата й и я хвърли на полирания паркет.
— Ще го изгориш — каза тя.
— Вдигни я тогава.
— О, не, скъпи. Ти я хвърли, ти ще я вдигнеш.
Устните му се стиснаха. Направи две крачки встрани и смачка цигарата с тока на ботуша си.
Гневът му й се стори любопитен. Тя се приближи до блиндираните прозорци при входната врата и надникна навън. До лимузината стоеше само шофьорът.
— Къде е приятелят ти майор Леми? А телохранителят ти лейтенант Бертие? Те винаги те придружават.
— Слушай, казвал съм ти го милион пъти. Не ми задавай въпроси, свързани с професията ми.
— Не се сърди. Мисля само за безопасността ти. Имаш много врагове… Искаш ли чаша кафе?
— Да, ако обичаш…
Когато тя отиде да направи кафето, Дьо Форж влезе в хола и нервно закрачи из стаята. Джийн бе засегнала болното му място със споменаването на двамата офицери.
Преди известно време Леми се бе обадил на телефона за свръзка, оставен от Калмар. Женски глас му беше съобщил при коя телефонна кабина и по кое време да чака обаждането на Калмар. После Леми бе докладвал на Дьо Форж, че е говорил с убиеца и че му е предал новата поръчка на генерала. Чак след това Леми се беше свързал с информатора в службата на Лазал. Сега майорът се намираше в Лион, стигнал там с полета от Бордо.
Подробно инструктиран, Бертие бе отишъл в Лион с хеликоптера на Трети корпус. Никой от двамата не знаеше за задачите на другия. Дьо Форж продължаваше да крачи нервно, току поглеждайки часовника си. Очакваше новини по обяд.
Още нещо тревожеше генерала — присъствието на Джийн Буржойн във вилата. Бе имал намерението да претърси внимателно мястото, докато я няма. Отново погледна часовника си. Дали най-силният му ход бе успял?
В своя голям кабинет, гледащ към двора и „Плас Бово“, Пиер Навар, министър на вътрешните работи, седна зад бюрото си и се захвана за работа. Туийд беше впечатлен от решимостта и усърдието на слабия тъмнокос французин.
— Планът ви е приведен в изпълнение, Туийд, както вероятно вече знаете — каза Навар. Погледна Лазал, който му кимна в съгласие.