Трима души седяха в креслата, разположени в полукръг около бюрото на министъра. Туийд се беше разположил с лице към Навар, а от двете му страни бяха Пола и Лазал. Пола попита:
— Господин министър, защо Франция изведнъж закипя? Винаги сме смятали страната ви за една от най-стабилните. А сега сме изправени пред бунтове, масови безредици, нападения над евреи.
— Добър въпрос — Навар се наведе над писалището си в стил Луи XV, а тъмните му проницателни очи се приковаха в нейните. — Под повърхността съществува един стремеж Франция да стане същата, каквато беше преди години. Определени елементи копнеят за времето на Дьо Гол. Тогава държавата бе най-могъщата в Европа. Обединението на Германия подсилва копнежа им. И Дьо Форж използва докрай тази носталгия по миналото, като представя себе си за новия Дьо Гол. Амбициите му са съвсем прозрачни.
— Не виждам как би успял — упорстваше Пола.
— Аз също. Но той много умно разчита на това негласно желание от страна на някои французи — Франция да оказва най-силното влияние в Европа, а по-късно и в целия свят.
— Аз все още не разбирам — намеси се Туийд, — защо поискахте помощта ни.
— Лесно можете да се досетите — Навар разпери ръце. — Ние сме изцяло потопени в ситуацията. И затова може би не виждаме толкова ясно нещата, колкото би трябвало. Вие сте от Острова — това не е обида, напротив. Вие можете да погледнете на всичко отстрани. Това, което предложите, може да изненада противника ни. Тоест генерал Шарл дьо Форж.
— Страхувам се — каза Туийд. — Чувствам, че Дьо Форж чака удобния момент, за да натисне спусъка. Чака събитието, което да оправдае действията му.
— Президентът стои между Дьо Форж и всеобщия хаос. Съществуваше вероятност да се поколебае — прекалено много се вслушваше в онова куче на Дьо Форж Жанин, министъра на отбраната. Но вторият бунт в Лион накара президента да действа по-решително. Сега очаквам и друго посещение, един човек, който ще представи отношението на Германия. По моя молба тук ще пристигне главният инспектор Ото Кулман. С всички пълномощия, дадени му от канцлера на Германия…
Генерал Дьо Форж бе решил все пак да се възползва от посещението си във вила „Форбан“, въпреки че намерението му да я претърси пропадна. Когато Джийн Буржойн седна на леглото и започна да се обува, той влезе в банята.
При излизането на Дьо Форж Джийн бе напълно облечена. Генералът закопчаваше униформата си. Жената реши, че моментът е подходящ да си поговори с него:
— Шарл, кой наистина стои зад тези ужасни бунтове? — попита я, докато сресваше косата си.
— Откъде мога да знам?
— Майор Леми би трябвало да знае. Нали това е работата на началниците на разузнаването.
— На французите им дойде до гуша от чужденците, които пъплят из страната, които взимат работата им, които мърсят улиците със самото си присъствие дори.
— Но аз прочетох в „Монд“, че така наречените тълпи действали с военна прецизност. И ако са били обикновени граждани, защо е трябвало да носят маски? Явно е било важно никой да не бъде разпознат.
— Предполагам, че се страхуват от полицията.
Дьо Форж й отговаряше небрежно, докато се оглеждаше в огледалото. Джийн познаваше този тон, познаваше добре и поведението му. Генералът криеше нещо. В момента той се чувстваше добре и тя се надяваше да го накара да проговори.
— Съвсем не си убедителен, Шарл. Какво ще кажеш за онова ужасно клане на евреите в Тарб? Убийците са носели бели наметала с качулки, също като ку-клукс-клан. Отново маскирани мъже. И отново „военна прецизност“ — така се е изразил журналистът, временно отвлечен, за да присъства на нападението.
Дьо Форж сложи шапката си и бавно се извърна с лице към нея. Отпуснал ръце до бедрата си, той я погледна като змия, хипнотизираща жертвата си. Тя издържа на погледа му. Гласът му прозвуча тихо и зловещо:
— Какво намекваш, Джийн?
— Нищо не намеквам. Просто искам да ми подскажеш някакво обяснение на тези невероятни и злокобни събития.
— Хората се бунтуват, за да изразят гнева си, а и страха си от появата на новата и всесилна Германия.
— Разбирам — Джийн не звучеше убедена, но смени темата. — Жена ти Жозет все още ли е безразлична към нашата връзка?
— Жозет е лоялна към мен и към положението ми — аз съм най-добрият офицер във Франция. Тя се върна в апартамента ни в Париж. Усети, че отново настъпва време за нейните светски приеми. Много влиятелни личности присъстват на тях.
— Докато бяхме в леглото, имах усещането, че чакаш някакви важни новини…
Дьо Форж сви рамене. Още един жест, който го издаваше.
— Много разчиташ на въображението си.