— Имаме ли нужда от това? — попита Моше, когато потеглиха.
— Може да останем без бензин, нищо не се знае. Карай бързо, но спазвай ограниченията. Не припарвай до Бордо. Отиваме направо в Аркашон.
Малко след разговора на Пола с Нюмън телефонът в кабинета на Навар отново иззвъня. Пола тъкмо се канеше да си тръгва, но Туийд я задържа с жест.
Навар вдигна слушалката, каза няколко думи и я подаде на Лазал. Той слуша известно време, зададе няколко въпроса и я даде на Туийд:
— За теб е.
— Говори Туийд…
— Слава богу! — гласът на Хари Бътлър. — Пристигнахме преди половин час, както поискахте. Тия от DST ми скъсаха нервите, докато ги убедя да ме свържат с вас. Трябваше да им показвам картата си, да им опиша как изглеждате. Пийт е с мен, пак според инструкциите. Сега какво да правим?
— Една пресечка на „Рю дю Сент Оноре“ води към Площада на Мадлената. На тази улица се намира швейцарски ресторант. На първия етаж е. Отидете там.
— Спомням си мястото. Срещали сме се в този ресторант. После какво?
— Ще чакате да се появи един човек и няма да се отделяте от него от момента, в който го видите. Вие ще бъдете неговата охрана. Той ще ви даде по-нататъшни инструкции.
— Ясно. Имаме ли нужда от железария?
Говореше за оръжие и резервни патрони. Туийд го увери, че ще получат. Затвори телефона и погледна към Пола, която стоеше до вратата. Имаше достатъчно време, за да хване полета до Бордо.
— След като се отбиеш на „Рю дьо Сосайе“, отиваш в швейцарския ресторант — каза й той. — Сигурен съм, че разбра къде се намира. — Туийд се обърна към Лазал: — Пак ще имаме нужда от помощта ти. Искам да дадеш на Пола два пистолета „Валтер“, калибър 7.65 мм и достатъчно патрони.
— Трябва ми и един „Броунинг“, калибър 32.
Лазал кимна с глава и излезе с Пола. Когато останаха сами с Туийд, Навар се изправи. Бавно закрачи из стаята, хванал ръце на гърба си.
— Каква е крайната цел на този доста неясен за мен план?
— Дьо Форж се опитва да дестабилизира Франция — отвърна Туийд. — Аз пък ще раздрусам Дьо Форж. Той е отговорен за убийството на един от агентите ми, това аз няма да забравя никога. Но има и друго — Европа трябва да бъде силна и стабилна, за да може да посрещне всякаква заплаха от изток…
Туийд спря да говори, когато Навар вдигна слушалката на интеркома в отговор на позвъняването му. Французинът каза на някого „Нека се качи“, затвори и погледна Туийд:
— Пристигнал е Ото Кулман. Всеки момент ще влезе при нас. Вратата се отвори и на прага се появи Кулман. Изражението му беше мрачно. Ръкува се с Навар и Туийд и се настани в едно кресло. Извади пура, разгледа я, без да я пали, и проговори:
— Дойдох, за да разбера от вас развоя на събитията. Немската преса е пълна със съобщения за бунтовете в Лион, за антиамериканските и антигерманските призиви на размирниците.
— Не се тревожи — каза Навар. — Вече работим заедно. Туийд има готов план, но не мога да ти го обясня в подробности. Разкажи ми за положението в Германия.
— Неспокойно, несигурно. След обединението изведнъж се оказахме най-силната държава в Европа. Разумните хора са разтревожени от това. Горбачов махна похлупака на Русия, но май не разбра, че направи същото и с Германия. Отвори вратите за тъмните сили. За „Сигфрид“. Плаши ме това, че „Сигфрид“ може да се окаже оръжие в ръцете на крайната десница. Моля се на Бога членовете на организацията да са терористи, дошли от чужбина. Ако са такива, рано или късно ще попаднат в мрежата ни…
Кулман продължи да говори, а Туийд се замисли за Нюмън и Пола. И двамата се бяха отправили на юг, към района на Бордо, към територията на генерал Дьо Форж. Опитваше се да предвиди бъдещето, когато телефонът отново иззвъня.
Навар изтича до бюрото и вдигна слушалката. Разговорът му беше дълъг, но говореше предимно човекът от другата страна. Туийд и Кулман го наблюдаваха с тревога, усетили нарастващото му безпокойство. Навар се изправи в стола си и се наведе напред с изопнато лице. Бавно затвори телефона и погледна гостите си:
— Обади се шефът на DST в Лион… — Навар си пое дълбоко дъх, преди да продължи. — Президентът на Франция е мъртъв. Премиерът също. Взривили са линията на влака, в който са пътували. Цялата композиция е паднала в пропастта. Загинали са много хора.
— Генерал Дьо Форж натисна своя спусък — каза Туийд. — Сега Франция ще изригне като вулкан.
30.
Преди Аркашон Моше намали скоростта. Фаровете осветяваха брега на залива, когото сушата почти напълно отделяше от океана. Встрани от пътя се виждаше блатиста местност, осеяна с локви застояла вода и малки мудни поточета. Светлините на Аркашон се приближаваха в мрака.