Хоз излага подробностите:
— Застанали бяхме на хълма. Приличаше на ураганна буря и звуците бяха подобни. После пристанището се изпразни, също като умивалник, на който са махнали тапата. Видях дъното. Това трая само секунди, а после водата нахлу назад, с рева на самолет.
— Сполучливо сравнение — в открито море цунами се движат с близо хиляда километра в час.
— Уха! — не се сдържа полицаят.
— За щастие, когато наближат брега и плитчините, скоростта им рязко спада. Но енергията на вълната не намалява от това.
— Значи, водна стена петнадесет метра висока. Три под ред. Всяка една — по-висока от предишната. Отнесоха кея и мотела, наводниха Главната. Знам, че си професор, Рой, но как разбра все пак, че това ще се случи?
— Виждал съм подобно нещо в Нова Гвинея. Провеждахме едно проучване, когато се зароди цунами, с височина до двадесет метра, а самият кораб бе подхвърлен няколко пъти нагоре — същото което ми се случи и днес. Предупредихме населението и мнозина се отърваха, но въпреки това, загинаха повече от две хиляди души.
Полицаят преглъща.
— Това е повече от населението на града ни. — Размишлява върху чутото. — Смяташ, че това се предизвиква от земетресение? Не знаех, че стават такива работи и извън Тихия океан.
— В повечето случаи. — Дженкинс смръщва вежди. — Това тук е напълно необяснимо.
— Ще ти кажа и нещо друго, което не се обяснява лесно. Как да мотивирам заплахата си с бомбен атентат?
— Смяташ ли, че на някой му пука, точно в такъв момент?
Началникът Хоз гледа към града и тълпите народ, които предпазливо се смъкват по хълма и клати глава.
— Не — отвръща той. — Не ми се вярва.
2
Егейско море
Миниатюрната изследователска подводница NR-1 се полюлява върху вълните, недалеч от турското крайбрежие, почти невидима откъм брега, ако не смятаме оранжевия й коничен купол. Капитан Джо Логан е разкрачил крака върху измиваната от морска вода палуба и се държи за един от хоризонталните стабилизатори, които стърчат от двете страни на купола. По отдавна установен навик, той проверява за последен път съда, преди да се потопи.
Логан оглежда четиридесет и пет метровото туловище на подводницата, чиято палуба се издига само на сантиметри над водната повърхност. Останал доволен от огледа, той сваля бейзболната си шапка в морско синьо и маха към закотвената на петстотин метра млечно-оранжева „Каролин Шуе“. Надстройката на мощния спомагателен съд се извисява на няколко етажа, също като жилищен блок. Масивен кран, с товароподемност от няколко тона, стърчи откъм десния борд.
Капитанът се изкачва до върха на купола и провира тяло през отвор, с диаметър осемдесет сантиметра. Спасителната му риза го затруднява и той се гърчи, за да прокара тяло през дупката. Опипва с пръсти цялата обиколка на отвора, за да се убеди, че е чист, а после затваря люка и се спуска в тясното командно помещение. То изглежда още по-тясно заради десетките датчици, циферблати и най-различни прибори и инструменти, които покриват всеки квадратен сантиметър, както на стените, така и на тавана.
Капитанът е мъж със забележителна външност, който би могъл спокойно да мине за професор от „Бръшляновата лига“9. По образование ядрен физик, Логан е командвал няколко кораба, преди да му поверят изследователската подводница №1. Той е среден на ръст и тегло, с редееща руса коса и едва забележима двойна брадичка. Флотът е скъсал отдавна с капитаните от типа Джон Уейн, които приличат на гладиатори и управляват съдовете си с вдигнат срещу вятъра наплюнчен пръст. С компютъризираното си управление, лазерни насочващи устройства и „умни“ ракети, съвременните кораби са твърде скъпи, за да се поверяват на каубои. Логан разполага с остър като бръснач ум и способността да прави мигновен анализ и на най-сложната обстановка.
Командваните от него в миналото съдове са несравнимо по-големи от тази подводница, но никой от тях не може дори да се приближи до нейното равнище на електронизация. Макар и построена в 1969 година, лодката се подлага на непрекъснато осъвременяване. Независимо от свръхмодерното си оборудване, тя все още използва някои по-стари, но утвърдени технически решения. Дебело, четиристотин метра дълго въже води от спомагателния кораб към метална сфера, стисната в стоманени челюсти на кърмата на подводната лодка.
Логан дава нареждане да се освободи буксирното въже, а после се обръща към един мъж около петдесетте, с невъобразимо буйна брада:
9
Бръшлянова лига — система от скъпо платени университети в САЩ, които поддържат тесни връзки помежду си и чиито дипломи са белег за високо положение в обществото.