— Добре дошъл на борда на най-малката ядрена подводница на света, доктор Пуласки. Съжалявам за теснотията. По-голямата част от пространството е заета от противолъчевите защити. Допускам все пак, че ще предпочетете несгодите на клаустрофобията10 пред тези на лъчевата болест. Предполагам, че вече са ви развели наоколо.
Пуласки се усмихва.
— Да, и ми обясниха, как именно трябва да си пазя главата при движение. — Мъжът говори с лек акцент.
— Може да ви се наложи понякога да чакате на опашка за кафе — екипажът ни се състои от десет души и от време на време всички се струпват на едно място.
— Разбрах, че можете да останете под вода до тридесет денонощия — казва Пуласки. — Не мога да си представя какво е да седиш на дъното, на километрова дълбочина, през цялото това време.
— Аз ще призная пръв от всички, че дори най-обикновена дейност, като например, вземане на душ или готвене, може да се превърне в сложно изпитание — казва Логан. — За ваше щастие, ще останем под вода само няколко часа. — Поглежда часовника си. — Ще се спуснем на тридесет метра, където ще проверим системите. Ако всичко се окаже на ред, ще продължим.
Логан се провира през тясно коридорче — малко по-широко от раменете му — и показва малко, тапицирано пространство зад двете кресла в командното помещение.
— Обикновено тук седя аз, но днес то е изцяло ваше. Аз ще заема местото на втория пилот. Познаваш доктор Пуласки, нали — обръща се той към пилота. — Морски археолог от Университета на Северна Каролина.
Пилотът кимва и Логан се настанява в креслото от дясната му страна. Пред него има огромно количество екрани и контролни прибори.
— Това са нашите очи — казва той, като сочи един ред екрани. — Ето какво има пред нас — показва ни го челната камера.
Капитанът разглежда блещукащото контролно табло и след като разменя няколко реплики с пилота, съобщава на спомагателния кораб, че е готов за потапяне. Нарежда да се започне спускане до тридесет метра дълбочина, където лодката да остане неподвижна. Помпите жужат тихичко, докато в балоните нахлува морска вода. Подводницата потъва под повърхността и престава да се полюшва. Ясният образ на носа изчезва от екрана, погълнат от облак пяна и мехурчета въздух, но после се появява отново, тъмен на синия фон на водата. Екипажът проверява дейността на всички системи, докато капитанът е зает с UQC — подводен безжичен телефон, който го свързва със спомагателния кораб. Гласът, идващ от там, е провлечен и с металически тембър, но думите са съвършено ясни и отчетливи.
Когато се убеждава, че всичко е наред, капитанът подава команда за потапяне.
Движението почти не се усеща. Показваните от мониторите образи отначало са сини, но постепенно потъмняват, заедно с отслабването на проникващата през водния пласт светлина. Запалват външните светлини. Спускането е напълно безшумно. Пилотът го направлява с джойстик, а капитанът внимателно следи показанията на уредите и главно — на дълбокомера. Когато съдът стига на петнадесет метра над дъното, капитанът нарежда да спрат потапянето.
Пилотът се обръща към Пуласки:
— На една ръка сме от мястото, което открихме с дистанционно управлявани сензори. Сега ще огледаме наоколо със звукови вълни. Можем да заложим в компютъра програма, при която подводницата сама следва избран от нея път, докато ние си почиваме. Така се пестят сили и нерви.
— Невероятно — казва Пуласки. — Изненадан съм, че тази забележителна лодка не е в състояние да извърши и да анализира откритията ни, а после да напише доклад, който да защити пред завистниците ни.
— Точно в това направление работим в момента — отвръща Логан с каменна физиономия.
Пуласки клати глава.
— Ще трябва да си търся нова работа — при тези темпове на развитие, морските археолози ще изчезнат като вид, в най-скоро време. Просто ще си наблюдават дъното по телевизията у дома.
— Сърдете се за това на Студената война.
Пуласки се оглежда в почуда.
— И през ум не ми е минавало, че ще мога да използвам за археологически проучвания подводна лодка, създадена за шпионаж срещу Съветския съюз.
— Нямало е как да го знаете. Проектът беше съвършено секретен. Удивителното е, че и цената, в размер на деветдесет милиона, също бе запазена в тайна. По мое мнение, отлично похарчени пари. Сега, след като я получихме от военните, имаме възможност да я използваме за чисто научни цели.
10
Клаустрофобия — психическо страдание, при което засегнатият изпитва непреодолим ужас от тесни, затворени пространства.