Логан втренчва поглед в пистолета, а после поглежда безмилостното каменно лице.
— Кой сте вие? — пита Логан.
— Това няма никакво значение. Ще го кажа само още един път: Правете, каквото ви наредя!
— Добре — отвръща Логан, с дрезгав от напрежение глас. — Какво искате да направя?
— Преди всичко, изключете всички връзки със спомагателния кораб! — Пуласки внимателно наблюдава как капитанът изключва един по един редица бутони. — Благодаря — казва той и поглежда часовника си. — А сега, уведомете екипажа, че лодката е отвлечена! Предупредете ги, че ако някой приближи, без да е повикан, ще го застрелям!
Логан го поглежда и се обръща към интеркома:
— Говори капитанът. В контролния отсек се намира въоръжен мъж. Подводницата е в негова власт. Ще правим онова, което нареди той. Стойте далеч от контролния отсек! Няма място за шеги! Повтарям: Няма място за шеги! Останете по местата си! Ако някой приближи насам, ще бъде застрелян.
Разнасят се притеснени гласове и капитанът повтаря казаното, за да е сигурен, че няма да има недоразумения.
— Добре — обажда се Пуласки. — Сега издигнете съда до сто и седемдесет метра.
— Чу го, нали — обръща се капитанът към пилота, сякаш не желае сам да издаде такава заповед.
Пилотът е замръзнал в креслото си. Протяга ръце към контролните прибори и започва да изпомпва вода от различни резервоари. Подводницата вдига нос и тръгва бавно нагоре. На сто и седемдесет метра я спира.
— Готово — съобщава Логан, с блеснали от ярост очи. — А сега, какво?
Пуласки поглежда часовника си като пътник, обезпокоен от закъснението на влак.
— Сега ще чакаме. — Той маха оръжието от главата на пилота, но продължава да го държи в готовност.
Минават десет минути. Петнадесет. Търпението на Логан се изчерпва.
— Ако нямате нищо против, бихте ли ми казал какво чакаме?
Пуласки докосва устни с пръст.
— Ще видите — отвръща той с тайнствена усмивка.
Минават още няколко минути. Напрежението е задушаващо. Логан гледа монитора на челната камера и се пита, кой е този човек и какво иска. Отговорът се появява скоро. Край острия нос на лодката се извисява гигантска сянка.
Логан се навежда напред с невярващ поглед. Какво е това, за бога?
Сянката потъва под кила като някаква чудовищна акула, която се готви за нападение. Ужасяващо скърцане се разнася из подводницата, сякаш NR-1 се е отъркала в гигантски плаз на шейна. Съдът се разтриса от съприкосновението и се надига с няколко стъпки.
— Удариха ни! — възкликва пилотът и посяга инстинктивно към приборите.
— Не мърдай! — лае Пуласки и отново вдига оръжието.
Ръцете на пилота замръзват във въздуха. Всички в лодката чуват шумове като от някакви железни насекоми, които дълбаят и гризат корпуса на подводницата.
Пуласки се хили доволен.
— Делегацията по посрещането пристигна — съобщава той.
Шумовете продължават още известно време, а след това отстъпват място на тези от мощни двигатели. Скоростомерът на лодката отчита все по-бързо движение напред, макар собствените и двигатели да не работят.
— Движим се — съобщава пилотът, без да отделя поглед от скоростомера. — Какво да правя?
Обръща се към капитана. Движат се с десет, после с двадесет възела и скоростта не спира да се увеличава.
— Нищо — отвръща Пуласки. — Съобщете на екипажа, капитане!
— Какво да им съобщя?
Пуласки се усмихва приятно.
— Мисля, че е ясно. Да се отпуснат и да се насладят на пътуването.
3
Черно море
Петметров зодиак13 се носи с голяма скорост към далечния бряг, а плоското му дъно ритмично блъска водната повърхност. Присвита в носовата част, стиснала спасителното въже, за да не бъде изхвърлена в морето, Каела Дорн прилича на фино изваяно носово украшение. Водните пръски, които прелитат над носа, я удрят в лицето. Цяла е вир-вода, но тя се обръща само един път назад, към коленичилия в задната част мъж, който стиска здраво руля в ръка.
— Мехмед, засили го това чудо, засили го! — Тя прави кръгообразни движения над главата си, сякаш размахва ласо.
Изпитият турчин отвръща с беззъба усмивка, която е по-широка от лицето му. Той увеличава газта и зодиакът прехвърля поредната вълна, за да се тресне след нея, с още по-голям шум. Каела стиска по-силно въжето и се смее от удоволствие.