— Голям ранобудник си!
Остин се обръща, за да види Каела Дорн, която слиза от спалнята. На себе си има горнище от пижама и усмивка.
— Да не те събудих?
Тя приближава и вдъхва уханието на прясно кафе.
— Не мога да си представя по-приятно събуждане! — Тя докосва част от белезите по неговото тяло. — Не можах да ги видя в тъмното снощи.
— Беше затворила очи.
— Ти също. Трябва да отбележа, че си го върнахме тъпкано за всичките пропуснати срещи.
— Надявам се, да си е струвало чакането.
Тя го целува нежно.
Кафето е готово. Той пълни чашите и двамата излизат на верандата, с изглед към Потомак. Въздухът е чист и свеж. Остин вдига тост с кафето:
— За новата ти работа в СиЕнЕн!
— Тя е твоя заслуга. Никога не бих я получила, ако не беше специалният ми репортаж за заговора „Атаман“. Ще ми липсват Майки и Дънди. Не знам как да ти се отплатя.
— Ти вече го стори.
— Да не искаш да кажеш, че ми осигури тази възможност, само за да ми бръкнеш в гащите?
— Виждаш ли друга причина?
Тя допира пръст до долната си устна и прави замислена физиономия.
— Всъщност, не.
Остин се бе обадил на Каела, преди да напусне Лондон, за да я предупреди за завръщането си. Уговориха си среща във Вашингтон, след като се отчете в НАМПД. Както бе обещал, той й даде интервю за случая с Разов. Някои подробности премълча, но й даде достатъчно нишки, по които да тръгне самостоятелно. Репортажът се въртя три денонощия по всички централни телевизии, а търсенето на журналистическия й талант стигна такива размери, че Кърт остана силно изненадан, когато тя се обади с предложението за тиха вечеря, в някой уютен селски хан на Вирджиния. Срещата продължи в къщата на Остин и тогава природата взе своето.
Остин излиза през официалния вход, който води към зелена морава и подсвирква. Две бели стрели литват през тревата. Възбудените хрътки го следват на верандата.
— Какво смяташ да правиш с тези типове? — пита Каела, докато гали Саша по главата.
— Засега ще бъдат мои гости. Когато тръгна за следващата задача, ще им потърся нов дом. А сега, искам да те изведа с лодка.
Тя се засмива тихичко.
— Каква лодка имаш?
Остин отвръща:
— НАМПД и аз придобихме напоследък една много голяма яхта.
Тя го прегръща през врата и го целува страстно. После казва с дрезгав глас:
— Дано имат обслужване по стаите!