— Е да, съгласен съм, но кажи ми тогава, кой стреля по нас, като по глинени патки?
— Нямам представа. Но ако не се размърдаме, има опасност твърде скоро да научим. Ще ида да проверя — допълва тя и изчезва. Когато след малко се появява отново, казва: — Брегът изглежда безлюден. Предлагам да преместим това чудо надясно — иначе ще излезем право на плажа.
Те се вкопчват в лодката и започват да ритат здраво. Зодиакът се раздвижва, но вълните не спират да ги тласкат към брега. Приглушения шум на прибоя става все по-отчетлив. Няма изстрели и те започват да се надяват, че стрелецът си е отишъл. Този оптимизъм би се стопил начаса, ако можеха да надникнат зад рехавата растителност по хребета на дюната. Редица наточени като бръснач саби се издигат към слънцето, като остриета на чудовищна машина, готова да ги направи на ивици, щом стъпят на брега.
4
Високо над преобърнатия зодиак кръжи мързеливо оранжев летателен апарат, с вид на крилато кану. Широкоплещестият мъж, който го управлява, накланя свръхлекия самолет и се взира надолу през цветните стъкла на очилата си. Очите му приличат на подводен корал. Обветрените черти на лицето му изразяват объркване. Само преди миг е забелязал плувци край преобърнатата гумена лодка, а сега ги няма. Кърт Остин проследи зодиака като някакъв въздушен полицай, който гони нарушител и видя как лодката се преобърна. Не можа да разбере обаче, каква беше причината. Вълните са умерено високи, а на длъж и шир не се забелязва никакъв признак за наличие на риф или друго подводно препятствие. Остин се запита, дали тази лодка или другата, която срещна да се връща от тези места, имат нещо общо с телевизионния екип, който издирва. Най-вероятно — не. Екипът би следвало да е на път за срещата си с изследователския кораб на НАМПД „Арго“ и няма никаква работа по тези безлюдни краища.
Остин се намира на борда на „Арго“, в качеството на дълбоководен консултант, временно оставил преките си задължения на ръководител на група за специални задачи към същата организация. Останалите членове на групата, Джо Завала и Пол и Гемей Траут, са получили не особено сериозни задачи, свързани с дейността на НАМПД из целия свят. Директорът на агенцията Сендекър настоя всички да ползват служебен работен отпуск, след схватката с наемните убийци на международен заговор за присвояване на целия воден запас на човечеството. Особени грижи му създаваше любовната връзка на Остин с млада бразилска красавица, която пожертва себе си, за да се разбие престъпната организация.
„Арго“ се намира в акваторията на Черно море, за да събере данни за стойностите на ветровете и вълненията в района. С научната си степен от Университета на Вашингтон и огромния опит като водолаз и проучвател на морските недра, Остин се оказва безценен при разполагането на подводна апаратура от всякакъв вид.
Когато това е направено обаче, квалификацията му вече не е толкова необходима. Чете философските книги, които е донесъл от огромната си лична библиотека, но скуката започва да го завладява все повече. Корабът му прилича на затвор, ограден с просторен ров. Остин си дава сметка, че психическото му равновесие е нарушено и Сендекър постъпва съобразно собствените му интереси, но въпреки това усеща остра необходимост от предизвикателства за духа и физиката си, а не от атмосферата на луксозен туризъм.
Обществото от учени на борда е недоволно от предстоящата визита на телевизионен екип. Разглеждат го като нашествие на неканени гости, пристигащи с неизчерпаем запас от тъпи въпроси. Обстоятелството, че са се заели с въодушевяващата задача да издирват Ноевия ковчег, с нищо не допринася за укрепване на авторитета им в очите на учените. Гледната точка на Остин, обаче, е тъкмо обратната. Той очаква гостите като жадувано разнообразие в скуката на своето всекидневие.
Екипът трябваше да пристигне още сутринта, но така и не се появи, а всички опити да се свържат с него по радиото останаха без резултат. След като обядва, Остин реши да изложи пред капитана на „Арго“ своята идея. Капитанът, Джо Атууд, е очевидно разтревожен от липсата на екипа, както и от невъзможността да се свържат с него по радиото. Той крачи от единия до другия край на мостика, като изследва хоризонта с бинокъла си. „Арго“ трябва да отплава към друг район и Джо е недоволен от забавянето.
— Някаква следа от гостите? — пита Остин, макар да е ясно от намусеното изражение на капитана, какъв би бил отговорът.
Атууд се мръщи срещу часовника.