Петров чете нататък, макар очите му почти да не виждат думите. След като получава степента си от Вашингтонския университет, Остин завършва прочута школа за водолази. Придобитите умения прилага в работата си на петролна сонда в Северно море, после се връща за известно време във фирмата на баща си, преди да бъде подмамен на правителствена служба от малко известен отдел на ЦРУ, който е специализира в събирането на ценна информация под вода. В края на Студената война, ЦРУ закрива този отдел и шефът на НАМПД, адмирал Джеймс Сендекър наема Остин като шеф на група за специални задачи в областта на океанските проучвания.
Не би могло дори да се измисли по-различен произход от този на Петров и Остин. Като американеца, Петров има морска сол в жилите си, но житейският му старт е много по-нисък: ражда се като единствен син на беден рибар. Още като млад пионер е забелязан, заради физическата си сила и остър интелект и отведен в Москва, където го изграждат като страж на комунистическата държава. Никога вече не вижда близките си. Дори по-лошо — не иска да ги види, защото държавата се е превърнала в негово семейство. Завършва елитни съветски училища, специализира инженерство, служи за кратко като представител на КГБ в подводния флот, за да се прехвърли оттам във военноморското разузнаване. Също като Остин, Петров е служил в малко известен отдел на разузнаването. За разлика от групата на Кърт, която съсредоточава усилията си в областта на океанографските проучвания, тази на Петров има право да прибягва до всякакви средства — включително сила.
Пътищата им се кръстосват за пръв път, когато израелска подводница потапя тайно ирански контейнеровоз, с ядрено оръжие на борда. Петров получава заповед да прибере оръжието на всяка цена: находката би могла да причини международни усложнения, защото е отклонена от съветски арсенал. В същото време САЩ провеждат посредническа мисия между арабските си съюзници и Израел, защото се притесняват арабите да не научат причината за гибелта на иранския кораб, което би довело до обявяване на свещена война срещу евреите. На Остин е възложено да се опита да унищожи доказателствата за израелско присъствие, останали на потъналия кораб.
Съветските и американски кораби пристигат на местопроизшествието почти едновременно. Никой не иска да отстъпи. Ситуацията остава напрегната дни наред. Военни кораби и от двете страни се мержелеят на хоризонта. Сложно. Петров очаква инструкции от Москва, но го викат неочаквано на мостика, за да установи контакт с американците.
— Моторен кораб „Талон“ вика неизвестен съветски спасителен съд. Приемам. — Гласът говори със силен акцент.
— Съветски спасителен кораб вика „Талон“ — отговаря Петров, с американски акцент на английския, който е изучавал навремето.
— Ще имате ли нещо против да продължим на английски? — пита американецът. — Руският ми е малко нещо позанемарен.
— Няма проблем. Искате да ни съобщите, че се оттегляте ли?
— Не, интересува ме запаса ви от черен хайвер.
Петров се усмихва.
— Предостатъчен е, благодаря за загрижеността. Нека и аз попитам нещо: Кога ще си тръгнете?
— Ама вие май не знаете така добре английски, както си мислех — ние нямаме никакво намерение да напуснем международните води.
— В такъв случай, всяко неблагоприятно въздействие ще мине за ваша сметка.
— Съжалявам, но ние не приемаме никакви неблагоприятни въздействия.
— Не остава нищо друго, освен да постигнем целта си със сила.
— Може би ще уредим нещата с добро, другарю — отвръща безгрижно американецът. — И двамата знаем какво има на борда и какви неприятности може да донесе на съответното правителство. Предлагам следното: Ние ще ви позволим да приберете… хм… откраднатото ви имущество. Даже можем и да помогнем, ако проявите желание. След като свършите, вие си тръгвате и ни оставяте да свършим своята работа. Какво ще кажете?