— Интересно предложение.
— И аз така мисля.
— Какви гаранции получаваме?
— Действията говорят по-красноречиво от думите. Наредих да се оттеглим на половин миля.
Под погледа на Петров, американският спасител вдига котва и заема нова позиция по-настрана от местопроизшествието. Петров разбира, че независимо от проявената отстъпчивост, американецът е твърдо решен да изпълни задачата си. Като алтернатива на спогодбата остава само ескалацията на сила. Петров не е хазартна личност. Ако американецът го подведе, винаги може да прибегне до наличната в района военна сила. Но какъвто и да е изходът от ситуацията, никак няма да е добре, ако изпусне положението от контрол.
— Добре — казва той. — Свършим ли своята операция, ние си тръгваме и вие оставате на ход.
— Чудесно. Как се казвате, впрочем? Искам да знам с кого се договарям.
Въпросът сварва Петров неподготвен. В известен смисъл той няма име, тъй като неговото му е дадено от държавата. Той се усмихва и казва:
— Наричайте ме Иван.
Думите му са посрещнати с най-искрен смях.
— Да пукна, ако половината ви екипаж не носи същото име. Е, добре, аз се казвам Джон Доу21. — Пожелава на Петров късмет и прекъсва връзката.
Петров не губи време да изпраща водолази до потъналия кораб. Оставената от израелското торпедо пробойна осигурява сравнително лесен достъп до трюма и оттам извличат две ядрени бойни глави. На няколко пъти изпадат в напрегната ситуация, когато теченията и въжетата им погаждат разнообразни номера, но работата се води на смени и след по-малко от денонощие, вече е приключена. Петров нарежда корабът му да потегли и дава сигнал на американците. С бинокъла вижда някакъв набит мъжага със сребърни коси да гледа насам. В един момент американецът маха приятелски с ръка, но Петров не отговаря.
Следващият им сблъсък не е така приятелски. Над Персийския залив е свален неизвестно защо и как пътнически самолет на държава от Третия свят. Параноята е основна доминанта в междудържавните отношения в периода на Студената война и поради причини колкото неясни, толкова и дълбоки, двете страни се подозират една друга. Възлагат задачата на Петров и Остин. Двамата отново откриват машината едновременно. Корабът на Петров без малко не блъска този на Остин, като се отклонява в последната възможна секунда и позволява на американеца да види палубата, претъпкана с тежковъоръжени мъже. Остин вика руснака и му предлага да кара по-внимателно, за да не го глобят. Остин упорито отказва да се отмести. Международният скандал е избегнат, едва след като на мястото пристигат кораби от страната — собственик на свалената машина и предявяват претенции върху нея.
Когато двата съда поемат с пълен напред в противоположна посока, Остин изпраща кратко прощално съобщение:
— Със здраве, Иван. До следваща среща.
Петров не се слави с благ нрав и нахалният американец го дразни.
— По-добре се моли, това да не стане — отвръща той със смразяваща прямота. — Изходът от срещата им няма да се хареса на нито един от двамата.
След осем месеца предсказанието на Петров се сбъдва.
В годините на Студената война, САЩ водят целенасочена и упорита разузнавателна дейност. Когато много по-късно воалът на секретността бе най-сетне свален, един автор нарече една нейна акция „Блъф на слепеца“ — опасна игра, при която неколцина сърцати командири на подводни лодки се прокрадват с екипажите си едва на няколко мили от съветския бряг, за да събират информация. Една от схемите предвижда монтиране на специално подслушвателно устройство върху подводни комуникационни кабели.
В неугледния си московски кабинет, Петров пали тънка кубинска пура, специална поръчка, и изпуска облаче ароматен дим. Мисълта му се връща назад през годините и той отново е обгърнат от утринната мараня, която се надига от тъмната, студена повърхност на Баренцово море, докато корабът му пори вълните с максимална скорост.
Бил е току-що в Москва, с надежда да измъкне средства за ново оборудване от един високопоставен апаратчик, който на свой ред се оплаква от поредното свиване на разходите. Един от помощниците на Петров се обажда, за да съобщи за прихващането на странно съобщение, излъчено от неидентифициран съд, недалеч от съветските брегове. Кодираното съобщение е късо, сякаш операторът е бързал страшно много. Съветските криптографи се опитват да разшифроват съобщението. Единствената причина, поради която някой би рискувал да изпрати подобно съобщение, би била този някой да се намира в беда и да иска помощ. За Петров не е тайна, че в Баренцово море има американски подводници. Да не би да е някоя от тях?
21
Джон Доу — С това име се обозначават в САЩ живи или мъртви лица — мъже и жени, — чиято самоличност е неизяснена.