Прекъсва срещата си и взема първия самолет за Мурманск, където го очаква неговият специален кораб. Корабът попълва снаряжението си с дълбоководни мини, оръжие и специално подготвени морски пехотинци. Още преди да потегли, шифърът е разгадан. Съобщението съдържа само една дума: „Заседнал“. Заповядва всички кораби и самолети в района да започнат издирването на съмнителни съдове под или над водата.
Независимо от бдителността на руснаците обаче, „Талон“ провежда блестяща спасителна операция. Американският кораб пристига посред нощ с рускоговорещ специалист на борда, който дава фалшиви идентификационни данни при проверката. Те не са съвършени, но проучването им печели време. Втора американска подводница, със специално конструирани шумни пропелери, отклонява вниманието на руснаците. Заседналата лежи на дъното, на сто метра дълбочина, напълно безпомощна, след тотален срив на електрическата система. Сточленният екипаж е измъкнат за броени часове, с помощта на специално конструиран за подобни случаи въздушен звънец.
Петров разгадава измамата и се носи към мястото на събитието. Корабът му следва подводния кабел, докато измервателните уреди съобщават за присъствието на огромна маса метал. Това може да бъде единствено американска подводница. От района бързешком се измъква някакъв кораб и Петров разпознава „Талон“. Нарежда му да спре.
От говорителя се носи познат глас:
— Иван, ти ли си? — казва представилият се като Джон Доу. — Приятно ми е да те чуя отново.
— Подгответе се за приемането ни на борда или ще ви потопим.
От говорителя се разнася мощна вълна смях.
— По дяволите, Иван, мислех руснаците за по-добри шахматисти.
— Откровено казано, предпочитам покера.
— От него ли се научи да блъфираш? Хайде, приятелю, опитай!
— Това беше последно предупреждение. След пет минути над вас ще пристигне самолет и корабът ще бъде потопен, ако не спрете незабавно.
— Много бавно! След три минути сме в международни води. Случаят се наблюдава от нашето военно ведомство, както и от Държавния департамент. Лош късмет, другарю.
— Не съм на същото мнение. Подводницата ви остава при нас, с всичко в нея. Учените ни ще я разпорят с огромно удоволствие по всички шевове.
— И това няма да се случи, приятелю.
— Мисля точно обратното. „Гломар експлорър“ не е единственият кораб на света, който е в състояние да извади потънала подводница. — Петров има предвид случай от миналото, при който американски кораб извади съветска подводница.
— На твое място, не бих приближавал онзи съд. Минирани са и тоалетните.
— Е, кой блъфира сега, мистър Доу?
— По-сериозен съм от когато и да било, Иван. На борда на лодката има сто килограма свръхмощен експлозив, именно за подобен случай.
— Че защо ти е да ме предупреждаваш?
— Виж какво, Иван, Студената война няма да трае вечно. Някой ден ще се срещнем в някоя кръчма и ти ще почерпиш една водка. — Гласът загубва шеговития тон. — Без майтап. Цялата грамада гръмва след двадесет минути — лично нагласих часовника.
— Лъжеш.
— Хората като нас не се лъжат един друг, приятелю.
Ред е на Иван да се разсмее:
— Прекалено много серии от „Мисия невъзможна“ си гледал, приятелю.
Той изключва радиото. Няма как едновременно да евакуират екипажа и да залагат експлозиви. Но той не познава специалните умения на Остин. Би могъл да изчака двадесет минути, за да се увери, че американецът лъже, но гневът го кара да бърза. Той надделява над здравия разум. Разполага на борда с едноместна мини подводница, която е способна да извърши разузнаване и заповядва да я приготвят за спускане.
Седнал сега в московския си кабинет, толкова години след онзи ден, той разглежда сивкаво-червения оттенък на пепелта от пурата. Спуска оформената като въздушна бомба подводница почти вертикално. След броени минути забелязва подслушвателното устройство, лепнато за кабела. Посяга да го прибере с механичната ръка и в този миг се разнася оглушителен гръм. Петров литва нагоре и загубва съзнание.
Събужда го миризмата на дезинфекционни средства, така характерна за съветските болници. Счупеният му крак е нагласен и стегнат в шини. Дясната половина на лицето, изранена от забити в нея метални и пластмасови частици, е превързана. Мини подводницата е била изхвърлена от мощния взрив на повърхността, където я улавят заедно с него вътре. Принуден е да носи слухов апарат, докато заздравеят наранените му тъпанчета. Държат го четири седмици в болницата, преди да го поверят на грижите на медицинска сестра в неговата дача — държавна вила извън Москва, предоставена му за лично ползване.