Петров чете в зимната градина, когато сестрата му носи красив букет, с втъкната между цветята картичка.
Спомнил си за този ден, Петров изважда един плик. Картичката в нея е пожълтяла от годините, но изписаните едри печатни латински букви се четат с лекота:
„Съжалявам за случилото се, Иван, но не казвай, че не съм те предупредил. Оправяй се по-бързо и се готви за пиенето. Първото е от мен. Джон Доу.“
Остин без малко не слага край на живота и кариерата му. Сега същият тип се навърта наоколо, където би могъл да осуети неговите планове. Той няма как да знае колко е опасна намесата му. Колко несигурно е положението в Русия. Цялата история на неговата страна е белязана от делата на слабоволеви, некадърни и дори психопатични ръководители. Петров е един от хилядите безлики клонинги, които крепят на власт своите господари, без да задават излишни въпроси. И ето, сега тази крехка нация е изправена пред нова оргия на самоунищожение. Завихрилите се в сърцето на Майка Русия фурии се готвят да пометат всичко живо от Сибир до Санкт Петербург.
Петров прочита отново картичката и вдига слушалката.
— Слушам — отзовава се доверен сътрудник, с кабинет в друга част на същото ведомство.
— До час искам самолет за Истанбул. — След това нарежда да отмени насрочената среща с любовницата му.
— Нещо по-специално да предам на госпожица Костикова?
Петров се замисля за миг.
— Да. Предайте, че отивам да се отблагодаря за услуга на един стар приятел.
7
Новоросийск, Черно море
Брадатият седи кръстато върху застлания с килим под на кабината, а грубите му селяшки ръце са отпуснати в скута. Стои така вече над два часа, като единствено тесните му гърди едва-едва помръдват при дишането. Пулсът почти не се усеща, а летаргичните удари на сърцето биха разтревожили всеки кардиолог. Тежките клепачи над огромния нос са притворени, но не може да се каже нито че мъжът спи, нито че е буден. Дебелите устни са извити в блажена усмивка. Невидими зад трънестите гъсталаци, оградили неговото съзнание, блещукат неуловимите мисли на един луд.
На вратата се почуква тихичко. Брадатият не показва с нищо, че е чул. Чукането се повтаря по-силно и настойчиво.
— Да — отзовава се мъжът на руски. Дълбокият му глас идва сякаш от преизподнята.
Вратата се открехва и вътре надниква младеж в униформа на корабен стюард. Проникнала откъм коридора светлина пада върху лицето на брадатия. Стюардът промърморва кратка молитва за пропъждане на демони, която знае от баба си. Събрал кураж, той промълвя:
— Прости моето нахалство, господарю.
— Какво има?
— Господин Разов иска да ви види в каюткомпанията.
Дълбоко хлътнали, светло жълти очи се отварят върху изпития череп. Това са хипнотизиращи очи на хищник, огромни и блестящи.
Следва пауза.
— Кажи му, че идвам.
— Да, господарю. — Под погледа на тези ужасяващи очи, младият стюард усеща, че краката му омекват. Той затваря бързешком вратата и хуква по коридора.
Брадатият разплита тяло и се изправя в целия си ръст от сто и деветдесет сантиметра. Носи препасана с пояс черна рубашка от памучен плат. Военната якичка пристяга плътно врата му, а крачолите на панталоните са натъпкани в ниски ботуши от черна кожа. Тъмно кестенявата коса се спуска на вълни зад ушите, преминава в гъста брада и се разстила до кръста.
Той започва да раздвижва тяло, става след става, като вдишва дълбоко въздух в зажаднелите за кислород дробове. Когато се убеждава, че дейността на всички жизненоважни системи е възстановена, той открехва вратата, наднича навън и излиза. Изкачва се безшумно по стълбите и стъпва върху главната палуба на сто и тридесет метрова яхта. Изпречилите се на пътя му членове на екипажа бързат да сторят път.
Яхтата е проектирана с широка и празна палуба, с ниска и полегата надстройка, за да се сведе до минимум съпротивлението й при движение. Носът е с V-образна форма, което му позволява да реже надълбоко вълните, а кърмата е вдлъбната нагоре, за да се плъзга по-леко. Движен от модерни турбо системи, корабът може да плава два пъти по-бързо от други съдове със същата дължина.