— Силите ни заемат позиции. — Очите му стават студени. — Мога да те уверя, че когато ударим, ще има доста мъртъвци за броене, а и много друго.
Борис се усмихва.
— Значи, можем да считаме северноамериканското начинание за актуално?
Разов пълни отново чашите с водка. Изглежда разтревожен.
— И да, и не. Искам да обсъдя с теб някои обстоятелства от жизнено значение. Изправени сме пред неочакван проблем. В Черноморската ни операция е имало външна намеса.
— В Москва са научили за нас?
— Тамошните глупаци все още нямат представа — отвръща Разов, с неочаквано силно презрение. — Не, не става дума за правителството. Някакъв американски телевизионен екип се изтърсил внезапно в района на старата база.
— Американци? — Брадатият вдига ръце към небето. — Дар небесен — продължава той с блеснал поглед. — Надявам се, че са опитали на собствения си врат острата гвардейска сабя.
— Тъкмо напротив. Завързал се е бой и гвардейците отстъпили. Неколцина от твоите загинали в битката.
— Как е възможно? Гвардейците са обучени да убиват безпощадно!
— Да, те са превъзходни ездачи, истински казашки герои. Въоръжението им е старичко, но доста ефикасно.
— Как тогава са изтървали невъоръжен телевизионен екип?
— Не били сами — отвръща Разов. — Помогнали им от въздуха.
— Военните?
Разов клати глава.
— Според моите източници, самолетът излетял от кораб, на име „Арго“. Предполага се, че съдът се намирал в Черно море със задача, поставена му от НАМПД.
— Какво е това?
— Забравих, че си бил изолиран от света дълги години. Националната Академия за Морско и Подводно Дело е най-голямата организация за изследване на световния океан и разполага с хиляди учени по цял свят. Един от тях е пилотът, който е убил гвардейците.
Борис става и започва да кръстосва помещението.
— Все пак не разбирам — как е възможно някакъв си там учен да се справи с моите въоръжени гвардейци?
— Уместен въпрос. В едно обаче, съм напълно сигурен — това не е краят. Разпоредих да се предислоцира нашата дейност. Междувременно ще усилим охраната. Позволих си да ги въоръжа с по-съвременни средства. Съжалявам. Известен ми е стремежът ти да се запази чистотата на традицията.
— Мога да разбера сериозността на мотивите ти. Какви са новините от Вашингтон?
— Възможностите на източника не са големи, но го помолих да направи каквото може, без да създава рискове.
— Трябва да сме наясно с кого точно си имаме работа — тази НАМПД може и да не е точно онова, за което се представя.
— Съгласен съм. Би било грешка да ги подценим, както са сторили гвардейците.
— Кажи нещо повече за тези журналисти.
— Потвърдено е, че са от някаква американска телевизионна мрежа. Двама мъже и една жена.
Борис поглажда брада, потънал в размисъл.
— Това не ще да е случайно. И те, както и онзи от Агенцията, са прикритие за някаква американска операция. Къде се намират сега?
— На борда на „Арго“, който плава към Истанбул. Пратил съм една лодка подире им.
— Могат ли да потопят кораба им?
— Все едно да смажат комар, но в дадения момент ми се струва, че няма да е уместно — може да привлече внимание върху дейността ни в района.
— Тогава да изчакаме.
— Съгласен. След като приключим в Черно море, ще можеш да си отмъстиш.
— Възхищавам се от мъдростта ти, Михаил.
Усмивката на Разов разцъфва, с топлотата на анаконда.
— Не, Борис, мъдрият си ти. Аз разбирам от политика и бизнес, но ти имаш дарбата да прозреш в големите проблеми на бъдещето.
— Твоя е задачата да материализираш тези прозрения, в качеството си на единствен борец срещу корупцията и материализма, които разяждат като рак тялото на могъщата ни някога родина. Трябва да покажем на света, че нашето дело е право. Нищо не бива да ни спира, когато решим да изкореним злото из корен, където и да го открием.
— Искам да видиш нещо — казва Разов, като натиска някакъв бутон. — Това е последното ми обръщение към армията.
На екрана се появява картина: Разов говори в голяма зала. Слушателите му носят униформи на различни родове войски. Разов започва да говори и за броени минути контролира цялата аудитория. Сякаш пораства от напиращата в него интелектуална и физическа мощ, тласкан от желанието да завладее изцяло съзнанието на слушателите си.