Остин дава синтезиран отчет за житейския си път, но спестява службата в ЦРУ, като разтяга някой и друг период, за да не допусне логически празноти в повествованието. Каела го слуша внимателно и дори да забелязва усилието му да манипулира отчасти истината, не го показва.
— Не съм изненадана, че си падате по бързи лодки или че събирате пистолети за дуел, дори не и от факта, че обичате съвременен джаз. Смайва ме обаче обстоятелството, че изучавате философия.
— Не знам дали „изучавам“ е точната дума. Попрочел съм едно-друго в тази област. — Замълчава за миг и продължава: — „Човек не може да измисли нещо до такава степен невероятно и неправдоподобно, което да не е било вече казвано от един или друг философ“ — Рене Декарт.
— Тоест?
— В хода на моята работа, се сблъсквам с най-различни странни личности и случки. Успокоява ме фактът, че от гледна точка на философията, няма нищо ново под слънцето. Алчност, сребролюбие, зло. Но също и доброта, щедрост, любов… Платон казва на едно място… — Остин забелязва странния поглед на момичето. — Извинете, говоря като някакъв професор.
— До днес не бях срещала професор, който пада от небето, за да поведе битка срещу цяла банда главорези. — Тя го гледа втренчено. — Кажете моля, с какво точно се занимава вашата група за специални задачи? Някой спомена тази фраза.
— Няма нищо „точно“ около нея. Ние сме четирима, като всеки е специалист в някаква област. Джо Завала е морски инженер, който проектира голяма част от съоръженията ни. Едно от творенията му бе свръхлекият, с който долетях при вас. Той е способен да кара всяка машина над или под водата. Пол Траут е дълбокодънен геолог, с дипломи и атестации от всяка сериозна институция в тази област. Съпругата му Гемей е водолаз и морски биолог, със специализация в подводната археология.
— Внушително. Но още не знам с какво се занимава тази група.
— Зависи. Най-общо казано, провеждаме подводни мероприятия, които излизат от рутинните рамки. — Остин пропуска да уточни, че в някои случаи тези мероприятия излизат от рамките на правителствения контрол.
Тя сплита пръсти.
— Точно така. Сега вече си спомних. Гробницата на Христофор Колумб в Юкатан. Вие я открихте.
— Донякъде. Беше мероприятие на НАМПД.
— Вълнуващо. С удоволствие бих направила една серия за вашата група.
— Отделът ни за връзки с обществеността ще остане възхитен. Благоприятните отзиви за нашата работа са от голяма полза, когато се изправим пред Конгреса с празна кесия. С удоволствие ще ви помогна.
— Благодаря.
— Нека ви попитам нещо. Какво възнамерявате да правите със заснетия материал на руска територия?
— Не знам точно — казва тя и смръщва вежди. — Не разполагаме с кой знае какво, ако изключим трупа на някакъв мъж, облечен като портиер на руски бар. — Тя избухва в смях. — Не че оскъдицата от факти е пречела някога на „Невероятни загадки“ да забърка своя коктейл.
— Може би е някой от онези извънземни, които всеки път успявате да идентифицирате — предлага Остин.
— Не и с тази сабя. — Каела потръпва при неприятния спомен. — Не, сериозно, Кърт — какво мислите за цялата работа? Кои бяха онези момчета и защо проявиха такава чувствителност към нашето нашествие в изоставена военна база?
Остин поклаща глава.
— Нямам отговор.
— Сигурно сте се замислял за това.
— Естествено. Не е необходимо да си Шерлок Холмс, за да се сетиш, че някой не иска чуждо око да наднича там. Само не знам кой и какво се крие тук.
— Има само един начин да се провери — отвръща Каела. — Като отидем и видим с очите си.
— Не мисля, че ще е много разумно. — Той започва да свива пръсти: — Първо, сега можем да си седим тук и да се присмиваме на хората, облечени като статисти в супер продукция по „Борис Годунов“, но единствената причина за това е слепият късмет. Второ, след като нямате руска входна виза, ще трябва да проникнете в страната нелегално. Трето, няма как да стигнете до там.
Каела свива на свой ред пръсти:
— Оценявам високо вашата загриженост, но първо, този път ще бъдем по-добре подготвени и бързо-бързо ще се изметем, при първия сигнал за опасност. Второ, липсата на виза не ви попречи да се приземите на руска територия. И трето, ако не убедя капитан Кемал, сигурна съм, че има цял куп други рибари, които с готовност ще приемат да спечелят за ден-два онова, което иначе изкарват за цяла година.