— Какво знаеш за положението в Русия днес?
— Каквото пише по вестниците. Не е тайна, че страната е изправена пред огромни проблеми. Икономиката е нестабилна, организираната престъпност и корупцията са по-могъщи отколкото в Чикаго, по времето на Ал Капоне, военните ви са недоволни от липсата на средства и ниското заплащане, здравеопазването ви е в кома, а в пограничните райони бушуват десетки бунтове и националноосвободителни движения. Но пък от друга страна, разполагате с изобилие от природни богатства, както и с интелигентен и многоброен човешки ресурс. Ако сами не се изпотрепете, ще излезете от кризата, за което обаче е нужно време.
— Доста прилично описание на твърде комплицираната обстановка. В друг случай бих казал, че си прав. Ще се измъкнем. Нашият народ е свикнал с трудностите. Нещо повече — сам си ги създава. Но в настоящия момент сме изправени пред сили, чиито мащаби надвишават всичко познато до момента.
— Що за сили?
— От най-лошите. Човешки страсти, подгонени от див национализъм, цинизъм, отчаяние и безнадеждност.
— И преди сте се сблъсквали с национализма.
— Да, но винаги успявахме да го държим в разумни граници, като изнудвахме водачите или ги представяхме като побъркани ексцентрици, преди да успеят да издигнат своята кауза и да увлекат масите след себе си. Сега е друго. Новото движение се пръкна от степите в южната част на Русия, черноморското крайбрежие, заселено с казаци.
— Казаци? Като онези, които срещнах днес?
— Именно. Първоначално са били живеещи извън закона свободни номади, които заселвали постепенно южните части на Русия и Украйна. След това се обединили в хлабави съюзи. Прочути са с ездаческите си способности, с чиято помощ осигурявали на Петър Велики победи над Отоманската империя. С течение на времето, са се развили във военна каста. Превърнали се в елитни кавалеристи при царете, които тероризирали с тяхна помощ бунтовници, профсъюзни активисти и малцинствени групи.
— След това идва революцията, царят пада, а казаците стават файтонджии в Париж — завършва Остин.
— Не всички имат този късмет. Едни се присъединяват към болшевиките, други защитават с кръвта си останките от имперска Русия, дори и след убийството на царското семейство. Сталин прави опит да ги неутрализира или елиминира, но успява само отчасти. До ден-днешен казаците представляват военна каста, убедена в специалната си мисия на народ, олицетворяващ самата идея за чиста и свята Майка Русия. Наричат себе си „казачество“. Терминът съдържа и идеята за избран от висша сила народ, който да господства над малоценните раси.
Остин се размърдва на стола си.
— Те не са първите, решили че им е отредена свещената мисия да оправят света. Историята е пълна с примери за подобни избраници, които идват, за да си отидат бързо-бързо, като оставят подире си камари трупове.
— Така е. Разликата се състои в това, че тези избраници заемат страници от световната история, а казаците и сляпата им вяра са си живи и здрави днес. — Той се навежда над масата и втренчва поглед в Остин. — Русия се превръща в страна на насилието, а насилието е в кръвта на казачеството. Наблюдава се мащабен възродителен подем в неговите среди. Неоказаците са завладели властта в цели територии около Черно море. Пренебрегват централната власт, защото знаят, че тя е твърде слаба и беззъба. Основали са частни армии и набират наемници. Идеите им завладяват съзнанието и на мнозина руснаци, които се умориха бързо от така наречения капитализъм и свобода. Мнозина в парламента, както и от улицата лелеят мечти за възстановяване на някогашното величие на Русия, а пътят към него виждат в най-реакционен национализъм. В редовете на руската армия съществуват чисто казашки единици, които следват собствените си традиции и имат техни си военни рангове и отделна офицерска каста. Основали са Нова Русия край бреговете на Черно море и напират към съседни територии, с цялата си организирана мощ от седем милиона души. Тази кокарда, която си намерил, е емблемата на движението им. Представлява изгряващо над Нова Русия слънце.
— Но те са все пак малцинство, Иван. Какво толкова могат да сторят?
— И болшевиките бяха незначително малцинство, но отлично знаеха как да хванат за сърцето самата Русия. Знаеха, че на войниците им е дошло до гуша от воюване, а селяните искат земя.
— Те имаха своя Ленин.
— Каза го вместо мен — отбелязва Петров, с нерадостна усмивка. — Съвършено вярно. Революцията не би успяла без решителен и безпощаден ръководител, който обедини страната и размаза като буболечка съпротивата. — Усмивката изчезва. — Подобен водач имат и казаците. Името му е Михаил Разов. Приказно богат минен магнат, с огромни интереси в корабоплаването, който оглавява стопанския гигант „Атаман Индъстриз“. Посветил се е на идеята за възстановяване на Велика Русия. Възприел е казашкото преклонение пред мъжествеността и грубата сила. Според него, корупцията се ликвидира най-ефикасно с картечница. Абсолютен параноик, той е уверен, че цял свят се е спуснал по петите му.