Помощникът лежи ничком върху металната палуба, а около главата му има локва кръв. Гневът на капитана се превръща в уплаха. Коленичи до младежа и го обръща. Насреща му зейва като втора уста огромна рана — гърлото е прерязано.
С разширени от ужас очи, капитанът се изправя и започва да отстъпва назад, докато гърбът му опира в твърда човешка маса. Рязко се завърта и съзира Якилев.
— Какво е станало? — пита майорът.
— Невероятно! Някой е убил първия помощник!
Якилев подритва трупа с върха на ботуша.
— Кой би могъл да го направи?
— Никой.
— Никой е заклал помощника ви като прасе? Я елате на себе си, капитане!
Тавров клати глава и не може да откъсне очи от трупа на убития.
— Искам да кажа, че познавам отлично хората си. Всички, освен последните двама.
— Какви последни? — Здравото око на Якилев блясва като фар срещу Тавров.
— Наех ги в последния миг като огняри. Бяха в бара, в който разговарях с Фьодоров и после поискаха работа. Имаха вид на главорези, но не ми стигаха хора и нямах избор.
Якилев псува, вади пистолет и като блъска капитана встрани, хуква навън и вика хората си. Тавров поглежда отново помощника и си дава дума да не допусне без бой да му се случи същото. Връзва кормилото и като скача в каютата си, отваря с треперещи ръце вратата на сейфа. Измъква оттам маузер калибър 7.63, с който се е снабдил преди много години за случай на бунт, развива мекото кадифе, зарежда пълнителя и като пъха оръжието в пояса си, наднича предпазливо през вратата.
Спуска се на долната палуба и поглежда през кръглия илюминатор във вратата, която води към кабините на пътниците. Коридорчето е пусто. Спуска се на главната палуба и бавно се прокрадва в нощта. Забелязва приклекналите край парапета казаци.
Внезапно през борда прелита неголям черен предмет, който тупва върху палубата и започва да подскача отгоре й, като хвърля искри.
— Граната! — виква мъжки глас.
С бързината на змия, Якилев се хвърля към гранатата, хваща я и като се претъркулва по гръб, запраща опасната гостенка в морето. Следва експлозия и викове на болка, докато казаците стрелят с пушките си в мъглата. Един от войниците се надвесва над парапета, с остър нож в ръка и прерязва въжетата на няколко впити в него куки. Разнася се рев на двигател, а казаците не спират да стрелят, докато тайнствената лодка се отдалечава.
Майорът се обръща рязко, с готово за стрелба оръжие. Като забелязва капитана, той се усмихва.
— Най-добре е да скриете някъде тази играчка, преди да сте се наранил с нея — съветва го той.
Тавров пъха оръжието в пояса си и приближава с въпрос:
— Какво стана?
— Излязохте прав за преследвачите. Приближи ни рибарска гемия и някакви невъзпитани простаци направиха опит да се самопоканят на борда. Трябваше да им дадем урок. Един от вашите хора ги насочваше със светлинни сигнали, докато не забихме нож в сърцето му. — Казакът посочва простряно на палубата тяло.
— Посрещнахме горещо посетителите си — обажда се друг казак, а другарите му избухват в смях. Войниците изхвърлят трупа през борда. Капитанът се готви да попита за втория огняр, но закъснява.
Той съобщава за присъствието си с мощен удар — четирима казаци са покосени от пушечен огън, като с невидима коса. Един куршум попада в гърдите на Якилев и го поваля край борда. Той не пада веднага и използва собственото си тегло, за да изтласка капитана от опасната зона. Останалият невредим казак се хвърля по корем и пълзи върху палубата, без да прекратява стрелбата, но е закован на място, преди да стигне до укритието на един вентилационен отвор.
Използвайки заетостта на огняря, Тавров и майорът се измъкват настрани, но след няколко крачки, огромното тяло на казака се свлича в локва кръв. Той прави знак на капитана да се приближи и шепне в ухото му:
— Погрижи се за семейството — чува морякът хъхрещ, гърлен глас. — Те трябва да оцелеят. — Ръката се вкопчва в сакото на Тавров. — Не забравяй: без цар няма Русия. — Офицерът премигва, сякаш силно изненадан от положението, в което е поставен. — Да пукне този мърляв кораб! Дайте ми кон… кон… — И животът си отива от огромното тяло. Огънят в окото угасва, пръстите се отварят и изпускат реверите на сакото.
В този миг корпусът е разтърсен от силен удар. Свит на две, Тавров прибягва към борда и вижда рибарската гемия на стотина метра от кораба. От нея стрелят с малокалибрено оръдие. Второ попадение разтърсва корпуса.